Крис Райън - Господари на войната

Бащата лежеше гол на пода. Беше дебел мъж с разлят, като желе, корем. Гърдите му бяха омазани с кръвта от зеещата в гърлото му рана. Кръвта беше спряла да тече, но локвата, която приличаше на страховит червен ореол около главата му, продължаваше да се разлива настрани. Докато го осветяваше с фенерчето, на Дани му се стори, че зърна срязаната лъскава трахея. Очите му бяха отворени, а устата му беше изкривена в застинала гримаса.

Дани обаче беше потресен най-силно от състоянието, в което беше майката. Беше виждал всякакви мъртъвци. Не помнеше броя им и отдавна не се впечатляваше от начина, по който изглеждаха. И все пак му се искаше никога да не беше ставал свидетел на тази гледка.

Жената беше в напреднала бременност. Лежеше гола върху другото двойно легло. Издутият й корем беше разпран. Разрезът започваше от окосмената част на половите й органи, минаваше през пъпа и стигаше до вдлъбнатината между набъбналите й гърди. От двете му страни се беше събрало огромно количество кръв. В продължение може би на двайсет секунди Дани не можеше да откъсне очи от потрепващата плът. После коремът на жената се отпусна. Последният член от семейството, който още не се беше появил на този свят, беше издъхнал.

Отвратен, Дани изключи фенерчето и остана няколко минути в тъмната стая. Представи си как Хектор брои алчно смачканите банкноти. „Едва ли си струваше да го правим за толкова малко пари, по дяволите“, беше казал.

Дани се зачуди според Хектор за колко пари си е струвало да го направят. За сто долара? За хиляда? Каква ли би могла да бъде цената на смъртта на членовете на това невинно семейство, която напомняше на средновековна екзекуция?

С какви хора се беше заобиколил Таф? Старият му приятел трябваше да научи истината. Да си даде сметка за какво става въпрос.

И то веднага.

След петнайсет минути Дани се върна в квартирата на Таф. По обратния път се криеше в сенките по-скоро по навик, отколкото по необходимост. Следваше внимателно ориентирите и се опитваше да прогони от съзнанието си ужасяващата гледка, която представляваше мъртвото семейство. Но не му се отдаваше.

Когато зави по улицата, на която се намираше квартирата, видя, че дворът е осветен. Приближавайки се към къщата, чу шум от запален двигател. Погледна си часовника: 04:39. Вероятно мъжете се приготвяха да тръгват. Портата беше заключена. Почука с юмрук върху нея и изчака петнайсет минути.

— Кой е? — извика едно от момчетата.

— Кажи на Таф, че е Дани.

След около петнайсет секунди портата се отвори. Показа се Таф. Беше бесен.

— Къде, по дяволите, беше? Бъкингам е страшно ядосан и то не без основание.

— Трябва да поговорим — отвърна Дани и пристъпи в двора.

— Адски си прав, че трябва да поговорим — сопна му се Таф.

Дръпна портата и я заключи. Дани се огледа. Двигателят на единия от Ланд Роувърите беше запален. Зад волана седеше Скинър и бавно ускоряваше оборотите му. Предните му фарове светеха точно в очите на Дани и той виждаше само главата на Скинър. Капакът на двигателя на другия Ланд Роувър беше вдигнат. Хектор се показа иззад него и без да обръща внимание на Дани, започна да налива масло в двигателя.

— Имаш проблем — каза Дани на Таф. — Всъщност имаш два проблема. — Посочи първо към Хектор, а после към Скинър. — Един, два.

В момента, в който Дани проговори, Скинър изключи двигателя. Фаровете изгаснаха и пред очите на Дани затанцуваха цветни петна. Вратата на Ланд Роувъра се захлопна. Скинър се приближаваше към тях. Хектор вървеше след него. Застанал с гръб към портата, Дани се оказа заобиколен от три страни. Пред него беше Таф, отляво Хектор, а отдясно Скинър.

— Какво става? — попита Таф.

— Трябва да отправиш въпроса си към Скинър — отвърна Дани. И след като Скинър не отговори, продължи: — Твоите хора се поразходиха малко.

Таф се отпусна.

— Те са големи момчета, чедо. Аз им позволявам да излизат след полунощ.

— Но не и за да нахлуват в къщите на хората и да крадат.

Това, което последва, изуми Дани. Таф сбърчи чело, но на устните му се появи усмивка. Погледна първо към Хектор, а после към Скинър и попита:

— Вярно ли е?

Скинър пристъпи напред.

— Нали знаеш какъв е проблемът, когато човек си има работа с хлапаци? Трябва да понася тъпотиите им. Сега ще ти разкаже, че сме убили едно семейство и сме откраднали парите му.

Таф продължаваше да се усмихва.

— Така ли, чедо?

— Хората бяха заклани. Те не си дават сметка какво правят, Таф. И двамата. Трябва да ги поставиш на мястото им, защото са опасни.