Крис Райън - Господари на войната

— Тази работа никак не ми харесва.

— Не е нужно да ти харесва.

Дани излезе от хамбара, измина приведен пет метра и легна на земята. От това място можеше да наблюдава едновременно и хамбара, и шосето. Щеше да забележи хората на Сондърс, докато се приближават до тръбата. Ако някой от къщата тръгнеше към хамбара, щеше да стигне до него за няколко секунди.

Притисна се до земята под прикритието на мрака и зачака.

Изминаха петнайсет минути.

Трийсет.

На запад небето проблясваше, което означаваше, че войниците продължават да претърсват местността. На всеки трийсет секунди Дани поглеждаше към тръбата. До момента никой не се беше приближил до нея. Помисли си, че може би все пак ще извадят късмет.

Оказа се, че се е лъгал.

Два военни камиона се зададоха от изток. Не се виждаше дали в тях има картечници, защото каросериите им бяха покрити с брезент и опасани с ремъци. Камионите се движеха с около петдесет километра в час. За момент Дани се напрегна — стори му се, че колите намалиха, докато минаваха покрай къщата. Те обаче продължиха към бариерата и той се отпусна. Вероятно в тях имаше войници, които щяха да сменят дежурните на контролно-пропускателния пункт. На сто метра от бариерата камионите спряха. Мястото беше съвсем близо до тръбата с трупа на войника.

Дани затаи дъх и насочи прибора за нощно виждане към камионите. От тях слязоха осем мъже. После между двата камиона се появи още един дребен мъж с брада и тъмна кожа. Беше облечен със стандартната камуфлажна униформа на сирийската армия. На гърдите му висеше автомат.

Дани огледа внимателно останалите мъже. Те също бяха с военни униформи.

Войниците разговаряха известно време. Движеха се непрекъснато и Дани не успя да различи лицата им. Трима от тях се спуснаха по склона и тръгнаха към тръбата. Единият изчезна от погледа на Дани. След шейсет секунди се появи отново, влачейки трупа. После тримата се върнаха обратно на шосето. Вероятно бяха оставили трупа до отвора на тръбата. Започнаха да оглеждат местността. На запад към бариерата. На север и на юг към полето.

На изток към къщата.

След трийсет секунди се бяха качиха в камионите, които направиха обратен завой и потеглиха. Предните им фарове осветиха шосето.

Адреналинът препускаше във вените на Дани. Той изтича обратно до хамбара. Бъкингам беше там, където го беше оставил, стиснал в ръка пистолета.

— Имаме компания — прошепна Дани.

Уплашените очи на Бъкингам светеха в тъмнината.

— Къде е тя?

— Приближава се към нас. Разполагаме с не повече от три минути.

— Какво ще правим?

— Ще се бием.

Бъкингам мълчеше.

— Къщата е с плосък покрив. Ако успеем да се покатерим на него, ще бъдем в по-изгодна позиция от войниците. Аз ще стрелям от високо, а на тях ще им бъде по-трудно да ни уцелят. Ти ще лежиш неподвижно на покрива. В момента, в който вдигнеш глава, ще се превърнеш в мишена. Разбра ли?

Бъкингам кимна.

— Тръгваме. Ще се движиш плътно зад мен.

Върху задната стена на къщата имаше стълба. Дани пусна Бъкингам напред и когато той стигна до предпоследното стъпало, изтича нагоре по стълбата. Издърпа Бъкингам в средата на бетонния покрив, бутна го по корем върху него и му каза:

— Не мърдай.

После Дани изпълзя до ръба на покрива. Двата камиона вече се насочваха към къщата. Дали войниците ги бяха забелязали? Откачи двете осколочни гранати от жилетка си и ги сложи до себе си. Превключи оръжието си на автоматична стрелба, затвори лявото си око и погледна с дясното през прицела.

„Трябва да ги изненадам“, каза си. „Трябва да стрелям веднага щом камионите спрат, за да не им дам възможност да разберат какво става и да реагират.

Четирийсет метра.

Трийсет.

Камионите спряха.

Предните им фарове продължаваха да светят. Дани изчака вратите да се отворят.

Те не се отвориха.

Камионите потеглиха отново. Вече се движеха по-бързо.

Двайсет метра.

Десет.

За миг Дани си помисли, че ще връхлетят върху къщата. В последната секунда завиха рязко на деветдесет градуса и спряха точно пред нея. Той вече не ги виждаше. Нямаше как да стреля по тях.

Погледна през рамо. Бъкингам лежеше неподвижно, покрил с ръце главата си. Гласовете и шумът от захлопващите се врати отново насочиха вниманието на Дани към предната страна на къщата. Войниците крещяха нещо на арабски. Дани взе решение. Една осколочна граната щеше да убие или да рани повечето от тях и да обърка останалите.

Изведнъж Бъкингам го дръпна за ръкава.