Крис Райън - Господари на войната

Дали Дани си въобразяваше, или кръговете под очите на Хамънд бяха станали още по-тъмни? Прогони мисълта от главата си и кимна.

— А сега си свободен. Искам те обратно тук в дванайсет на обяд, когато всички ще прегледате картите и ще се запознаете с прогнозата за времето. Разбра ли?

— Разбрах.

Адресът, който му даде Картрайт, беше на някакъв хотел на Уайткрос роуд в западната част на Херефорд. Носеше името „Грийн Ейкърс“ [18] Зелени простори. — Б. пр. , но гостите му едва ли се задържаха дълго в него. Пожълтели дантелени пердета закриваха прозорците му. Мазилката по стените се лющеше. На входа беше закачена табела, на която пишеше, че има свободни стаи. Дани си помисли, че едва ли някога се случва всички стаи да са заети.

Натисна звънеца. Никакъв отговор. Почука с юмрук на вратата, която издрънча. След трийсет секунди се чуха крясъци и псувни. Вратата се отвори и на прага й застана дебел мъж по фланелка с мазни петна. Мъжът изгледа подозрително Дани с присвити очи.

— Добър вечер, приятел — каза Дани. — Тук е отседнал човек на име Кайл Блек, нали?

Мъжът се замисли за миг, а после изсумтя, пусна Дани да влезе във фоайето и каза:

— Ще му се обадя.

— Няма нужда, приятел. Той ме очаква. В коя стая беше?

Очите на мъжа вече не бяха подозрителни.

— Номер три. На горния етаж.

Стаята беше втората вдясно, точно срещу общата тоалетна. Мръсната й врата беше открехната. Телевизорът беше включен и на площадката звучеше мелодията, с която започваше шоуто „Великобритания търси талант“. Дани влезе, без да почука.

Кайл лежеше на леглото, облегнат на възглавниците, и пиеше уиски от чашата, в която би трябвало да бъде четката му за зъби. Бутилката с „Феймъс граус“ върху нощното шкафче беше изпразнена наполовина. Очите му бяха изцъклени, докато се взираше в екрана на телевизора. Дани затвори вратата и остана до нея цели десет секунди, преди брат му да си обърне главата. Имаше странното чувство, че гледа по-възрастно копие на самия себе си. Кайл беше с рошава, преждевременно прошарена брада. Червеникавата му коса беше по-дълга от косата на Дани и беше започнала да оредява на темето. Върху лицето му имаше повече бръчки, отколкото беше нормално за човек, който е само на двайсет и осем години. Усмихна се подигравателно.

— Малко се притесних, когато те видях да влизаш през вратата, а не през прозореца. Нали това е стилът на гадняри като теб?

Дани не обърна внимание на обидата, която брат му изрече, фъфлейки. Приближи се до леглото с намерението да вземе бутилката и да я изпразни в тоалетната. В последната секунда Кайл се досети какво е решил да направи и върху пиянската му физиономия се изписа паника. Грабна несръчно бутилката и я събори. Уискито избълбука върху килима.

— По дяволите! — извика Кайл и изправи бутилката, но в нея не беше останало нищо.

— Миришеш на клошар — каза Дани.

Кайл сви рамене и отпи една глътка от чашата. Наглото равнодушие в погледа му изведнъж вбеси Дани. Той се наведе, хвана Кайл за подгизналата от пот тениска, която се сцепи, докато го дърпаше към себе си, и изръмжа:

— Налага ми се да замина в чужбина. Ако чуя, че си се държал лошо с татко, заклевам се да направя така, че и на теб да ти потрябва инвалиден стол, а аз да заема мястото ти в затвора.

Кайл не направи опит да се освободи. Тялото му се отпусна тежко, докато Дани го буташе обратно върху леглото. Дани тръгна към вратата. Беше казал всичко, заради което беше дошъл.

— Вече бях вкъщи — измърмори Кайл, докато Дани натискаше дръжката на бравата.

Дани се обърна. Нахалното пиянско изражение не беше изчезнало от лицето на Кайл.

— Братчето ми е изненадано? Изненадано е от факта, че съм говорил със стария задник без негово разрешение? — Изсумтя презрително. — Не се притеснявай, ние се разцелувахме и се сдобрихме. Блу… блуд… — Опита се три пъти да изрече думата „блудният“ и накрая се отказа. — Искаш ли да знаеш какво ми каза той? — изкрещя изведнъж, изправи се на крака и тръгна, залитайки, към Дани.

— Ти си пиян, Кайл. Защо просто не си държиш устата затворена?

— Каза ми, че понякога те възприема не като свой син, а като син на Таф.

Нещо се преобърна в Дани и той блъсна брат си в стената зад леглото. Очите им се срещнаха. Кайл явно беше спокоен, че Дани няма да го нарани, макар и да беше по-силният от двамата.

— Стой далече от него — каза задъхано Дани.

Докато изричаше думите, усети, че пръстите му стискат все по-силно деколтето на тениската на Кайл. Очите на брат му се облещиха и за миг той изгуби самонадеяността си.