Крис Райън - Господари на войната

Сюзан възнамеряваше да роди в Англия, без да разчита на подкрепата на съпруга си. Сега си мислеше, че понякога нещата се развиват по-добре от очакваното. Стисна по-силно вързопчето в ръцете си, докато Кайл заповядваше на баща си какви моливи да използва, за да оцвети картинката от комикса „Господари на вселената“. Малцина можеха да заповядват на Саймън Блек и синът им беше един от тях.

Саймън обаче изглеждаше разсеян. Тревожен. Беше сбръчкал чело и отнесено щракаше запалката „Зипо“ с инициалите му, която Сюзан му беше подарила за Коледа — ясен знак, че е нервен. Сюзан си мислеше, че би трябвало да бъде притеснена от начина, по който се чувстваше той. Защо съпругът й не се вълнуваше особено от раждането на бебето? Но тъй като действието на петидина, който лекарят й беше дал, още не беше преминало, умът й беше зает с други неща, като например ценната, крехка красота на детето в ръцете й.

Забеляза, че Саймън я гледа.

— Искаш ли вода? — попита я той.

Тя му се усмихна и кимна. Всъщност не беше жадна, но знаеше, че съпругът й не обича да стои, без да прави нищо. Той се приближи до нощното шкафче, върху което имаше кана с вода и чаша. Докато протягаше дясната си ръка, за да вземе каната, Сюзан зърна татуировката над китката му. Девизът на Парашутния полк, изписан с готически шрифт: Utrinque Paratus. Готов на всичко. Тя непрекъснато се шегуваше, че той наистина трябва да бъде готов на всичко, след като се е оженил за добра католичка. В отговор на шегата й той заявяваше, че в нея не остава нищо от добрата католичка, след като загасят осветлението.

При докосването си до чашата каната издрънча. В ъгъла на стаята се чуваше скърцането на молива на Кайл. Докато Саймън й подаваше чашата, след като пое бебето от нея, вратата на стаята се отвори.

— Сестрите не могат да стоят дълго далече от стаята, нали? — отбеляза Саймън с мекия си нюкасълски акцент. — Защото той е красавец като майка си. Надявам се и да е умен като нея.

Усмихна се на Сюзан, а после се намръщи, след като забеляза изражението й. Притисна бебето към гърдите си и се обърна рязко.

Очакваше да види сестра или акушерка. Те непрекъснато влизаха и излизаха, откакто се беше родило бебето. Човекът, който се появи на вратата, беше в стандартната зелена униформа на санитар. За разлика от санитарите обаче носеше черна балаклава [2] Плътно прилепваща маска, прикриваща главата без част от лицето. Използва се от специалните армейски и полицейски части за прикриване на самоличността на служителите по време на акции. — Б. пр. , която покриваше цялото му лице с изключение на очите, и светлокафяви кожени ръкавици и държеше пистолет със заглушител.

Пчелата избръмча до отворения прозорец. Кайл, който нямаше представа какво се случва, продължаваше да драска с молива. Сюзан отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.

Мъжът се приближи до тях с вдигнат пистолет, като измина мълчаливо разстоянието между вратата и леглото. Застана до Сюзан и Саймън и сякаш се поколеба накъде да стреля. Очевидно искаше да се прицели в гърдите на Саймън, но бебето му пречеше и той насочи оръжието към главата му.

А после надолу към гърдите.

И отново към главата.

Ако стрелецът не се беше поколебал, преди да стреля, Саймън Блек щеше да умре веднага. Но Сюзан, макар и много слаба, се изправи и се хвърли към него. Не й стигнаха силите да го събори, а само успя да го блъсне.

— Мръсно копеле! — изсъска Саймън, когато куршумът отнесе част от лявото му слепоочие и строши каната зад гърба му.

Залитна назад, а кръвта, примесена с парченца кост, се разплиска върху плаката. Продължаваше да държи детето, докато се свличаше покрай нощното шкафче, а върху окървавената му глава се лееше вода. Стрелецът отново се прицели в него, приготвяйки се да го довърши.

В този момент Сюзан си спомни, че е чувала как една майка, чието дете попаднало под кола, успяла, благодарение на бушуващия във вените й адреналин, да повдигне колата и да го спаси. Дотогава не я беше приемала за истина. Сега обаче усети, че е изпълнена с подобна сила. Докато мъжът се канеше да стреля за втори път, тя отново се хвърли върху него и най-накрая успя да изпищи — от устата й излезе животински вой, изпълнен с ярост и ужас. Тялото и се стовари върху стрелеца и крайниците им се преплетоха.