Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Е, както вече споменах, аз не бях хлътнал. Така че само гледах над водата към трепкащите светлини на къщите оттатък пътя. Там имаше няколко блока с апартаменти, близо до кабините за събиране на таксата, и зад тях къщи, големи почти колкото тях. Може би ако спечелех от лотарията, щях да си намеря агент за недвижими имоти, който да ми покаже нещо с малък килер, достатъчно голям за фотограф на убийства, който да може да се пъхне в него незабелязано. И докато си мислех това, тих шепот достигна до мен от личната ми задна седалка, но, разбира се, не можех да направя нищо по въпроса, освен може би да благодаря на луната, която висеше над водата. И над същата тази оцветена от луната вода плуваше камбанен звън, известяващ, че подвижният мост се вдига.

Радиото изпращя.

— Размърда се — каза Доукс. — Кани се да профучи по моста. Проследете го — бяла Тойота четворка, спортна.

— Виждам го — каза Дебора по радиото. — След него сме.

Бялата тойота пресече пътя и влезе в 15-а улица само миг преди да се вдигне мостът. След кратка пауза, за да я остави да мине пред нас, Дебора я последва. На Бискейн нашият човек зави надясно и след миг и ние след него.

— Насочва се на север по Бискейн — каза Дебора по радиото.

— След него — каза Доукс. — Аз ще го последвам оттук.

Четворката се движеше с нормална скорост през умерения трафик, само с някакви десетина километра над нормално разрешените в Маями, което се смята за туристическа скорост, достатъчно ниска, за да заслужава нервните клаксони на колите, които я задминаваха. Но на Оскар, изглежда, не му пукаше: спазваше всички пътни знаци и стоеше в дясната лента, караше, сякаш няма къде точно да отиде и просто е поизлязъл за релаксиращо шофиране след вечеря.

Когато стигнахме 79-а улица, Дебора взе радиото и каза:

— Минаваме седемдесет и девета. Не бърза, продължава на север.

— Край на връзката — каза Доукс и Дебора ме погледна.

— Нищо не съм казал — отбелязах.

— Но си го помисли — каза тя.

Пътувахме на север, като два пъти спирахме поради пътни знаци. Дебора внимаваше да стои няколко коли зад него, което си е подвиг в трафика на Маями, където повечето коли се опитват да заобиколят, да прескочат или да преминат през другите. Кола на пожарната мина с вой в обратна посока, надуваше сирените на кръстовищата. Ако се съдеше по въздействието върху останалите коли, това си беше блеене на агънце. Те не обръщаха внимание на сирената и се бяха вкопчили в трудно завоюваните си места в претъпкания трафик. Човекът зад волана на пожарната, и той естествено шофьор от Маями, просто изпълняваше със сирената и клаксона Дует за трафик.

Стигнахме до 123-та улица, последното място за пресичане обратно към Маями Бийч, преди 826-а да завие към Северен Маями Бийч. Оскар продължи да кара на север. Дебора го каза на Доукс по радиото.

— Къде отива, дявол да го вземе? — измърмори, след като остави радиото.

— Може би просто се разхожда — казах. — Вечерта е много хубава.

— Аха. Искаш ли да напишеш сонет?

При нормални обстоятелства щях да имам чудесен отговор на това, но може би поради вълнуващия характер на нашето преследване не ми хрумна нищо. И все пак Дебс вероятно щеше да се възползва от тази победа, колкото и малка да беше. След няколко пресечки Оскар внезапно ускори, вмъкна се в лявата лента и прекоси наляво през насрещното движение, като предизвика мощно кресчендо от сърдити клаксони.

— Тръгва на запад по сто трийсет и пета улица — каза Дебора на Доукс.

— Пресичам зад вас — отговори Доукс. — На Броуд.

— Какво има на сто трийсет и пета? — зачуди се Дебора.

— Летище „Опа-Лока“ — казах. — На два-три километра пред нас.

— По дяволите — каза тя и взе радиото. — Доукс, летище „Опа-Лока“, точно пред нас.

— Пред мен — отговори той и чух сирената му, преди радиото да щракне.

Летище „Опа-Лока“ отдавна беше популярно сред хората на наркотрафика, както и сред тези по тайните операции. Това беше удобната им последователност, като се има предвид, че разделителната линия между двете дейности често е съвсем размазана. Оскар като нищо можеше да има самолет, който да го чака там, готов бързо да го изнесе от страната до почти всяко място в Карибския басейн или Централна или Южна Америка. Имаше и връзка с целия останал свят, разбира се, макар да се съмнявах, че би се насочил към Судан или дори Бейрут. Някъде в Карибите беше по-вероятно, но във всеки случай да офейкаш от страната явно беше разумна постъпка при дадените обстоятелства. А Опа-Лока изглеждаше логично място за тръгване.