Колин Декстър: Поздрави от рая

Когато старецът умря, небесата вероятно не се зарадваха особено. Нямаше и някаква особена печал, ако въобще може да се говори за такава, в Чарлбъри Драйв, приятна и непретенциозна затворена улица с къщи-близнаци, на която той живееше след пенсионирането си. Все пак, някои от съседите, предимно сред жените, бяха поддържали сдържано любезни контакти с него, бутайки детски или пазарни колички покрай добре поддържаната морава пред къщата му. Когато се разбра, че погребалната церемония е насрочена за събота, две от тези жени решиха да присъстват. Едната бе Маргарет Бауман.

— Добре ли изглеждам? — попита тя.

— Чудесно! — Той не вдигна очи от страницата с резултатите от конните надбягвания, но бе съвсем наясно, че жена му винаги държи особено много на външния си вид: висока и приятна, дрехите винаги й стояха добре, независимо дали бяха предназначени за танци, сватби, вечери… или пък погребения.

— Е? Хайде де, погледни ме! Как съм?

Той вдигна глава и кимна разсеяно, докато оглеждаше черния й костюм. Тя наистина изглеждаше добре. Какво друго да й каже? — Изглеждаш чудесно — повтори той.

С неподходяща за случая веселост тя се завъртя на върховете на новите си официални обувки от черна кожа с пълното съзнание, че наистина изглежда привлекателна. Имаше все пак нещо обезпокояващо в начина, по-който се бяха налели бедрата й в сравнение с оня ден на голямото разочарование, когато двадесетгодишната девица, стройна като топола (година преди да се омъжи за Том Бауман) не беше успяла в опитите си да стане стюардеса. Сега, шестнадесет години по-късно, за нея не представляваше особена трудност да се снабди с билет за средната редица в Боинг 737 — и тя го знаеше! Въпреки всичко, нейните прасци и глезени бяха почти така тънки, както и когато плъзна тялото си в нощница между коравите белоснежни чаршафи на сватбеното им легло по време на медения месец, прекаран в един хотел в Торки. Единствено краката и, с доста мазолести образувания по ставите на грозноватите й пръсти, предвещаваха приближаването на средната възраст. Е, не. Не беше само това, ако искаше да бъде наистина честна пред себе си. Не трябваше да се забравят и онези ежеседмични посещения в една скъпа клиника в Оксфорд… Но тя предпочиташе да не задържа мисълта за това в съзнанието си. („Ежеседмичен“ беше дума, с която доста се гордееше, тъй като беше попадала на нея твърде често по време на работата си в Оксфорд в Университетската изпитна комисия.)

— Е? — настоя тя.

Той отново я погледна, този път по-внимателно. — Нали ще си смениш обувките?

— Какво? — Лешниковите й очи с ириси, напръскани с малки петънца, придобиха объркан, умоляващ и уязвим израз. Тя неволно прекара лявата си ръка през току-що сресаната си и наскоро боядисана руса коса, докато пръстите на дясната й ръка безпомощно се мъчеха да отстранят някакво несъществуващо петънце, застрашаващо безупречната и скъпа чернота на дрехите й.

— Вали като из ведро, не забелязваш ли? — каза той.

По стъклото на салонния прозорец се стичаха вадички и дори докато той изричаше това, няколко коси дъждовни почуквания отново напомниха за лошото настроение на ветровитото небе.

Тя сведе поглед към нарочно купените за случая черни кожени обувки — много класически и удобни. Но преди да му отговори, той отново продължи.

— Нали каза, че щели да го погребват?

Известно време думата „погребват“ не достигна до съзнанието й, сякаш беше една от онези странно непознати думи, които трябва да се търсят из речниците. Но после тя си спомни: нямаше да кремират покойния; щяха да изкопаят една дълбока дупка с подравнени стени в пръстта с оранжев оттенък и да спуснат с ремъци ковчега. Тя беше гледала подобни неща по телевизията и кината и в тези сцени обикновено валеше.

Тя погледна през прозореца, намръщена и разочарована.

— Само се опитвам да ти кажа, че ще ти се намокрят краката. — Той разгърна централните страници на вестника си и зачете за необикновената сексуална мощ на световноизвестен играч на билярд.

В този момент събитията в дома на семейство Бауман можеха още известно време да текат с обичайната си незабележима скорост. Но не било писано.