Колин Декстър: Поздрави от рая

22:00 ч.Състезание за най-добър костюм. Награди!

Което ще продължи с бар и танци, за да поддържате чудесна форма до…

ПолунощШампанско! „Доброто старо време“ 2 2 Традиционна шотландска песен, която се пее на Нова година. — Б.пр. ! Лягане!!!

1:00 ч.

8:30–10:30 ч. — Континентална закуска (молим за тишина, за доброто на всички ни — всички нас! — които имаме лек махмурлук).

10:45 ч.ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩА, с улики разпръснати из освободения от грижи и от коли (надяваме се) Оксфорд. Множество прости инструкции, които няма да ви позволят да се загубите. Бъдете авантюристи! И излезте да вземете глътка чист въздух! (Около час и половина са достатъчни.) Награди!

13:00 ч.Английски ростбиф за обяд.

14:00 ч.ТУРНИРИ отново за най-запалените; възможност за следобедна почивка за останалите.

16:30 ч.Чай с Девънширски крем.

18:30 ч.Преподавател по пантомима ви очаква, за да ви заведе на представлението на Аладин в Театър „Аполо“.

При завръщането ви ще ви очаква пълен бюфет, а остатъка от вечерта можете да прекарате в дискотеката (свири групата „Пейпър Лемън“), докато енергията ви (но не и съдържанието на бара!) се изчерпи.

9:00 ч.Богата английска закуска на разположение до 10:30 ч. Последна възможност да се сбогувате със старите и с новите си приятели и да си обещаете да повторите цялото приятно преживяване отново следващата година!

Разбира се (както всички знаят) подобен рекламен проспект не може автоматично да се хареса на всеки. Всъщност, идеята за посрещане на Нова Година и полунасилственото въвличане в турнири по мятане на стрелички или в преобличане като самурай, или дори очакването за свободни забавления в не съвсем трезво състояние и то пред очите на останалите от групата, би хвърлила почти в паника някои по-уравновесени граждани. И въпреки всичко, през изминалите две години много двойки бяха останали приятно изненадани от откритието, след известна доза убеждаване, че са доволни от груповите дейности, които семейство Биниън така смело рекламираха. Няколко от двойките посещаваха организираното мероприятие за втори път, а едно семейство — дори и за трети. Справедливо би било да се спомене, че нито един член от тази непривлекателна двойка не бе и помислял да се навлича с маскараден костюм само за собствено удоволствие, както бяха направили при гледката на хлапашките дивотии на останалите. А простата истина бе, че почти на всички гости им бе необходимо съвсем малко, или почти никакво убеждаване, за да се маскират за новогодишното тържество — при което някои от тях постигнаха блестящ или по-скоро чудноват ефект. И такъв (както ще видим) беше случаят тази година, когато някои от гостите бяха така изкусно маскирани, така умело преоблечени в чужди дрехи, че дори и отдавнашни техни познати доста трудно биха ги разпознали.

Особено човекът, който щеше да спечели първа награда тази вечер.

Да, особено той.

Винаги, когато мис Сара Джонстън се почувстваше уморена — а това обикновено ставаше в ранните часове на вечерта — комично големите кръгли очила, които ограждаха кръглите и лъчезарни очи, постепенно се плъзваха все по-надолу по малкия й правилен нос. В подобни моменти гласът й (в действителност) звучеше само привидно учтиво, докато тя говореше по един от двата ултрамодерни телефона, в зависимост от това по кой от тях се интересуваха от компетентното й мнение. Освен това в подобни случаи някои от късните гости, чакащи да се регистрират в хотел „Хауърд“, вероятно приемаха изразите, с които тя ги приветстваше за добре дошли, като проява по-скоро на механична формалност. Нов очите на Джон Биниън същата тази невзрачна женица на около четиридесет години не можеше да причини кой-знае каква вреда. Той я бе назначил преди пет години: отначало като набедено момиче за рецепцията, после (имайки склонност да разпознава истинските съкровища, щом му попаднат пред погледа)като негова неофициална „мениджърка“ — въпреки че жена му Катрин (неприятна и лишена от чар жена) все пак настояваше името й да се появява за тежест в хотелските писания, както и по брошурите, рекламиращи организирани почивки за специални случаи.