Колин Декстър - Поздрави от рая

Във връзка с описаните в предната глава събития, не е учудващо, че от началото на последвалите полицейски разследвания паметта на Сара Джонстън бе доста объркана, с непоправимо размесване на хора, събития и факти. Разпитваха я различни хора и всъщност на нейните спомени за събитията от 31-ви декември можеше да се разчита точно толкова, колкото и на лъжовен и неверен любовник.

Докъм 11:30 ч. сутринта тя бе в стаята за игри; изчетка зеленото сукно на билярдната маса, оправи мрежата за пинг-понг, лъсна дъската за плъзгане на монети, провери комплектите за монопол, анаграми и клуедо, подреди по местата им щеките за билярд, заровете, бухалките за бейзбол, топките, тебешира, стреличките, картите и тефтерите за отбелязване на резултатите. Тя прекара известно време и в ресторанта и тъкмо помагаше да нагласят масите и сложат покривките за студения бюфет, когато пристигнаха първите гости. Оказа се, че те са регистрирани в хотела от самата г-жа Биниън, доста недоволна и изнервена, а през това време Сара бе изтичала горе във временната си спалня, за да се преоблече в униформата си: кремава блуза с дълги ръкави, закопчана догоре и дълга до прасците тясна черна пола, която изключително добре подчертаваше линията на талията, ханша, бедрата и прасците.

Гостите започнаха да пристигат след обяда и тя нямаше нито време, нито желание за празни удоволствия. Малобройният персонал от време на време изпадаше в пререкания помежду си, но в този ден непрекъснатото щуране насам-натам доставяше странно удовлетворение на Сара. През по-голямата част от времето мисис Биниън се опитваше да стои настрана, ограничавайки и без това спорните си таланти до дейността в ресторанта и кухнята, а накрая се оттегли в спалнята си. Между пренасянията на багажа по коридора и нагоре по стълбите мистър Биниън поправи един течащ радиатор, един примигващ телевизор и един неприятно капещ кран в банята. Рано следобяда той откри, че част от дискотечната апаратура не работи и прекара следващия час в молби, увещания и опити за подкупване на някого, който би имал и най-малко понятие от вериги и превключватели и би могъл да спаси хотела му от предстоящото бедствие. Подобна (но не и необичайна) криза означаваше, че Сара бе извикана за да разпредели вниманието си главно между рецепцията — няколко от гостите бяха позвънили, за да предупредят, че поради лошото време вероятно ще се забавят — и залата за игрите.

О, Боже — залата за игрите!

Мятането на стрелички (както Сара скоро видя) не се очертаваше като едно от най-привлекателните занимания за следобеда. Един бивш кръчмар от Ийст Кройдън, едър мъж, който успяваше да запрати стрелйчките си право в центъра с някаква ленива точност, имаше само двама потенциални претенденти за шампионската титла, а единият от тях даже трудно би могъл да представлява някаква заплаха — дребна, застаряваща камериерка, някъде от Чилтърнс, която изпискваше с младежко възхищение всеки път, когато някоя от нейните стрелички успяваше да попадне върху мишената, а не на дървеното пространство зад нея. От друга страна, играчите на клуедо се занимаваха доста тихо, докато едно от четирите деца, участващи в играта извади „Полковник Горчица“ с толкова подгънати и изръфани краища и така смачкана „Консерватория“, че и двете карти можеха да се разпознаят еднакво добре и отпред, и отзад. За щастие, състезанието с анаграми, в което участваха с удоволствие и играеха честно доста от гостите, свърши, преди да възникне някакъв спор, а финалът бе за правописа и валидността на думата „карибски“. (Колко злокобно съвпадение!) Но всичко това бяха бели ядове в сравнение със смайването, предизвикано сред играчите на монопол от една от гостенките, работеща в супермаркет в Бедфорд, която имаше такива ловки пръсти и така бързо въртеше заровете в ръката си при изваждането им от цилиндричната чаша, че останалите играчи не можеха да направят нищо, освен да приемат резултата, който тя светкавично им съобщаваше, без да прилага някакви доказателства, а после безпомощно да наблюдават как тази жена с изострени черти местеше своите фигури по дъската там, където й бе най-изгодно да осъществи предприемаческите си начинания. Никой не протестираше гласно в момента, но скоростта, с която тя разори собствениците на недвижими имоти, които не й бяха удобни, по-късно предизвика всеобщо недоволство, но донякъде и общо забавление. Въпреки това, нейната награда щеше да бъде бутилка евтино и немного сладко шери и тъй като тя не приличаше на жена, която някога би притежавала истински хотел на Парк Лейн или Мейфеър, Сара не каза нищо и не направи нищо, за да я спре. Турнирите по билярд и тенис на маса за щастие протичаха без особени спорове и в средата на следобеда един приятелски възглас оповести, че възрастната камериерка от Чилтърнс (която като че ли доста добре се разбираше с бившия кръчмар от Ийст Кройдън) беше успяла да уцели поне мишената с три последователни хвърляния.