Колин Декстър - Поздрави от рая

Един по-малко: така гостите бяха трийсет и осем.

Колкото и да е странно, едно от нещата, които силно се бяха запечатили в съзнанието на Сара Джонстън тази вечер, бе решението й (така авторитетно) да признае думата „карибски“ в играта на анаграми. И тя трудно можеше да го забрави, поради едно много странно съвпадение. По-късно същата вечер съдията в състезанието за най-добър маскараден костюм питаше ще бъде ли допуснат друг случай на „карибиец“, тъй като един от гостите се бе облякъл в много сполучлив карибски костюм. Темата „Загадките на Изтока“ (според съдията) трудно допускаше подобна западноиндийска интерпретация 3 3 Западна Индия е другото наименование на Карибските острови. — Б.пр. . И все пак (както тихо каза един от гостите) това изобщо не било „западноиндиец“, било „етиопец“, а във всички атласи Етиопия се пада на изток — е, поне в Близкия изток. Не зависеше ли всичко (както каза друг от гостите) от тълкуванието на думата „Изток“ — все пак: не зависеше ли то все пак от това от коя страна на глобуса сме застанали в даден момент? Резултатът от споровете бе, че в Хотел „Хауърд“ за втори път тази Нова година след казуса „карибски“ се прие спорен случай.

Имаше доста още часове до следващия ден на самата Нова година, преди някой да открие, че броят на гостите е сведен до тридесет и седем.

По времето, когато се развиваха тези събития, се организираха доста зрелищни представления с всевъзможни маскарадни костюми. В кръчми, клубове, бални зали, дискотеки, вечери — като че ли групова мания бе обхванала събраните заедно мъже и жени и ги караше през почти еднакви интервали от време да се възползват от възможността да покриват телата си с взети назаем партакеши и за няколко часа да се преструват на съвсем други хора. Две години преди това (първото подобно мероприятие на Хотел „Хауърд“) темата на новогодишния маскарад беше: „Как бяхме облечени, когато корабът потъна“, като се наблягаше извънредно много на въображението, чувството за хумор и импровизацията, които трябваше да се постигнат с минимум подръчни средства. Темата за следващата Нова година бе „Този спортен живот“ и тъй като тя бе предварително обявена в брошурата, някои от гостите бяха приели нещата доста на сериозно и съвсем бяха изоставили импровизациите, носейки съответните костюми със себе си. Тази година, в духа на времето, пред участниците се очертаваха още по-широки хоризонти с предостатъчно време и възможности да вземат назаем необходимите им костюми и да се снабдят с подходящ грим и аксесоари — накратко, да вземат всичко съвсем на сериозно. Хотелът все още разполагаше със сборен гардероб в залата за игри, но само един-двама от гостите бяха ровили в него този следобед. В края на краищата, темата бе предварително обявена и всички знаеха какво предстои. В интерес на истината, много от гостите бяха избрали Хотел „Хауърд“ именно заради маскарада. В подобни случаи се считаше за голям успех, ако някой успее да остане през първата част от вечерта — а понякога и до по-късно — неразпознат дори от близките си приятели. Това почти бе успял да постигне самият Биниън миналата година, когато едва накрая неговите колеги от хотела разпознаха лицето на своя шеф, скрито от гъстата брада и глостърското кепе за крикет на д-р У. Г. Грейс.

Тази година ентусиазмът на гостите беше толкова голям — с изключение на шестима всички останали се бяха маскирали — че дори Сара, която не беше от най-общителните, почувства желание да бъде сред веселата група, пиеща червени и сини коктейли в ресторанта, който служеше и за бална зала на партера в задната част на хотела, където всичко вече бе почти готово. Цялото пространство бе учудващо затоплено, радиаторите покрай стените бяха пуснати на най-високата степен, а в голямата стара камина беше запален огън, за радост на гостите и за ужас на управата на хотела. Но тази вечер огънят танцуваше весело и без пушек, а по-възрастните си спомняха за детството си, когато сенките на стената им се бяха стрували огромни, а късно през нощта изгорелите пънове изведнъж се стапяха сред искрите. За да се подсили ефектът от огъня, на всяка от масите имаше по две високи червени свещи, вече запалени, а ореолът около тях образуваше малки островчета от топли светлини сред полутъмната, изпъстрена с отблясъци трапезария, като издължените жълтеникави пламъци се отразяваха в блестящите прибори за хранене.