Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

Имаше обаче едно конструктивно нещо, което можех да направя дори окошарен в апартамента си. Извадих от джоба си смачканото листче от яхтата на Макгрегър и го изгладих: пръстите ми станаха лепкави от ролката тиксо, на която беше прикрепено. „Рийкър“ и телефонен номер. Повече от достатъчно да се подаде на някой от обратните указатели, до които имах достъп от моя компютър. След няколко минути направих точно това.

Номерът бе на клетъчен телефон, регистриран на името на господин Стийв Рийкър на Тайгъртейл Авеню в Коконът Гроув. Малка кръстосана проверка разкри, че господин Рийкър е професионален фотограф. Разбира се, можеше да е съвпадение. Сигурен съм, че на света има много Рийкъровци, които при това са и фотографи. Погледнах в „Жълтите страници“ и открих, че точно този Рийкър има специалност. Имаше обявление на четвърт страница, което гласеше: „Запомнете ги такива, каквито са сега“.

Рийкър беше специалист по снимки на деца.

Теорията за съвпаденията да си ходи.

Мрачният странник се размърда и тихичко се изкиска в нетърпеливо очакване. Аз пък започнах да планирам отиване до Тайгъртейл за бърз оглед. Фактически това не беше много далече и…

И да оставим сержант Доукс да си играе на криеница с Декстър. Блестяща идея, няма що. Това щеше да спести на Доукс множество досадни разследвания, когато в края на краищата Рийкър някой ден ще изчезне. Щеше да може да избегне цялата тъпа рутина и просто да ме пипне.

И както бе тръгнало, кога щеше да изчезне Рийкър? Ужасно скапващо е да имаш цел, а да те държат в шах. Но след няколко часа Доукс все още киснеше долу, а аз си бях вкъщи. Какво да правя? Хубавото беше, че Доукс очевидно не беше видял достатъчно, за да предприеме нещо друго, освен да ме следи. Но според много дългата колона на минусите, ако той продължаваше да ме следи, щях да съм принуден да изпълнявам ролята на добре възпитан лабораторен плъх, като внимателно избягвам всичко по-смъртоносно от пиковите часове по магистрала „Палмето“. А това беше кофти. Изпитвах известен натиск не само от Странника, но и от часовника. Много скоро трябваше да открия някакво доказателство, че Рийкър е фотографът, направил снимките на Макгрегър, и ако беше той, да проведа с него остър и целенасочен разговор. Ако разбереше, че Макгрегър е изчезнал, както изчезва всичко тленно, той по всяка вероятност щеше да си плюе на петите. А ако моите колеги в полицията разберяха това, нещата можеше да станат много неприятни за Стремителния Декстър.

Но Доукс явно се беше настанил за дълъг престой и в момента не можех да направя нищо срещу това. Беше ужасно отчайващо да си представям как Рийкър си ходи на воля, вместо да се мята омотан в тиксо. Хомицидус интеруптус 1 1 Прекъснато убийство. — Б.пр. . Тих стон и скърцане с метални зъби се донесе откъм Мрачния странник. Прекрасно разбирах как се чувства, но не виждах какво мога да направя, освен да крача нервно. Но дори това не помагаше особено: ако продължавах така, щях да изтъркам пътека в килима и после нямаше да ми върнат депозита за апартамента.

Инстинктът ми подсказваше да направя нещо, което да отклони Доукс от следата, но той не беше обикновен копой. Сещах се само за едно, което би могло да отправи по лъжлива следа трепкащата му нетърпелива муцуна. Едва ли беше възможно да го изтощя, да го съсипя от чакане, да съм безмилостно нормален толкова дълго, че да се откаже и да се върне към истинската си работа — да лови действително ужасните обитатели на тъмната страна на нашия светъл град. Защо дори сега те са все още на свобода, паркират в две редици, замърсяват и заплашват да гласуват за демократите на следващите избори? Как може при това той да си губи времето за милия незначителен Декстър и безобидното му хоби?

Е, добре тогава: ще съм безгранично обикновен, докато не го заболят зъбите от стискане. Това може да трае по-скоро седмици, отколкото дни, но ще го направя. Ще живея напълно синтетичния живот, който съм си създал, за да приличам на човек. И тъй като хората обикновено се командват от секса, ще започна с посещение на приятелката си Рита.

Ама че странно понятие — „приятелка“. Особено за големи хора. И практически още по-странна концепция. Въобще при възрастните това понятие описва жена, не момиче, която охотно предлага секс, а не приятелство. Фактически според моите наблюдения е напълно възможно някой съвсем да не харесва приятелката си, макар че истинската омраза е запазена за брака. Досега не съм успял да определя какво очакват в замяна жените от един приятел, но очевидно го бях постигнал по отношение на Рита. То несъмнено не беше секс, който за мен беше почти толкова интересен, колкото воденето на счетоводна книга.