Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Така че докато водех Коуди и Астор при ридаещата им майка, търсех на сляпо в ума на Декстър някаква малка частица от идея, която старият китайски военачалник би одобрил. И когато тримата се източихме и спряхме пред подсмърчащата Рита, идеята се появи и аз я грабнах.

— Рита — казах спокойно, — мисля, че мога да спра това, преди да излезе от контрол.

— Ти нали чу — вече е излязло от контрол — каза тя и направи пауза, за да подсмръкне силно.

— Имам идея — казах. — Искам да ги доведеш в работата ми утре веднага след училище.

— Но това… не започна ли всичко това, защото…

— Гледала ли си оная телевизионна програма, „Изплашени“?

Тя ме зяпна за миг, пак подсмръкна и погледна децата.

И затова в три и половина на следващия ден Коуди и Астор се редуваха да надничат в микроскопа в полицейската лаборатория.

— И това е косъм ? — попита Астор.

— Точно така — казах аз.

— Изглежда гадно!

— Повечето от човешкото тяло е гадно, особено през микроскоп — казах й. — Виж този до него.

Настъпи прилежна пауза, нарушена само веднъж, когато Коуди я дръпна за ръката, а тя го бутна настрана и каза:

— Престани, Коуди.

— Какво виждаш? — попитах я.

— Не са еднакви — каза тя.

— Не са — казах. — Първият е твой. Вторият е мой.

Тя погледа още малко, после се изправи и каза:

— Вижда се, различни са.

— Става още по-интересно — казах. — Коуди, дай ми обувката си.

Коуди послушно седна на пода и събу лявата си маратонка. Даде ми я и аз му подадох ръка.

— Ела — казах му. Помогнах му да стане и той заподскача на един крак с мен до най-близката маса. Сложих го на един висок стол и вдигнах обувката така, че да види подметката. — Това е твоята обувка — казах. — Чиста или мръсна?

Той внимателно я разгледа и каза:

— Чиста.

— Така си мислиш — казах. — Виж сега. — Прокарах малка бяла четка по подметката на обувката му, като внимателно остъргах почти невидимата мръсотия измежду грайферите в едно блюдо на Петри. Преместих една малка проба от нея на предметно стъкълце и го отнесох при микроскопа. Астор веднага се намести да гледа, но Коуди бързо доскача и каза:

— Мой ред е. Обувката си е моя.

Тя ме погледна и аз кимнах и потвърдих:

— Обувката си е негова. Ти ще погледнеш след това. — Тя очевидно прие, че е справедливо, понеже отстъпи и остави Коуди да се покатери на високия стол. Погледнах в микроскопа, за да го фокусирам, и видях, че стъклото оправдава най-големите ми надежди.

— Аха — казах и му направих място. — Кажи ми какво виждаш, млади джедай.

Коуди се мръщи над микроскопа няколко минути, докато нетърпеливото подскачане на Астор не стана толкова разсейващо, че и двамата я погледнахме.

— Стига толкова — каза тя. — Сега е мой ред.

— След минутка — казах аз и се обърнах към Коуди. — Кажи ми какво видя.

Той поклати глава.

— Мръсотия.

— Добре — казах аз. — Сега аз ще ти кажа. — Погледнах отново и казах. — Първо, животински косми, вероятно от котка.

— Значи от оная котка — каза Астор.

— Освен това има малко пръст с високо съдържание на азот — вероятно пръст за саксии, каквато се използва за домашните растения. — Говорех, без да вдигам поглед. — Къде заведохте котката? В гаража ли? Където майка ви си пресажда цветята?

— Да — каза той.

— Аха. И аз така си помислих. О, вижте тук. Това е синтетично влакно от нечий килим. Синьо е. — Погледнах Коуди и вдигнах вежда. — Какъв цвят е килимът в стаята ти, Коуди?

— Син — каза той с ококорени очи.

— Мда. Ако исках да стане по-интересно, щях да го сравня с парче, което съм взел от твоята стая. После щях да те изпържа. Щях да мога да докажа, че ти си бил с котката. — Отново погледнах в окуляра. — Божичко, някой наскоро е ял пица — О, има и малко парченце от пуканка. Помните ли киното миналата седмица?

— Декстър, искам да видя — изхленчи Астор. — Мой ред е.

— Добре — казах и я сложих на един стол до този на Коуди, така че и тя да погледне в микроскопа.

— Не виждам пуканки — веднага каза тя.

— Това кръглото кафеникавото в ъгъла — казах. Тя помълча минута, после вдигна очи към мен.

— Не може наистина да познаеш всичко това само като гледаш с микроскопа.

Радвам се да призная, че се фуках, но това беше целта на занятието, така че бях подготвен. Взех една папка, която си бях приготвил, и я отворих върху масата.

— Мога и още как — казах. — А мога и много повече. Гледайте. — Отворих на една страница, на която имаше снимки на различни животински косми, внимателно подбрани, за да покажат огромното разнообразие. — Това е котешки косъм — казах. — Съвсем различен е от този на козата, виждате ли? — Обърнах страницата. — И нишки от килим. Изобщо не приличат на нишките от риза или от кърпа за прах.