Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Така че, без да се замислям за личната си безопасност, безстрашно се гмурнах в интернет. Разбира се, когато написах „Мрачен странник“, не излезе нищо полезно — но това беше лично мое название. Опитах за всеки случай, но намерих само няколко онлайн игри и два-три блога, за които някой — който там се грижеше за тийнейджърските страхове — наистина трябваше да съобщи на съответните власти.

Потърсих „вътрешен спътник“, „вътрешен приятел“ и дори „дух наставник“. Отново излязоха някои много интересни резултати, които караха човек да се пита накъде върви светът, но нищо, което да осветлява проблема ми. Доколкото знаех обаче, уникални неща няма и сигурно просто не успявах да налучкам правилните думи, за да намеря каквото ми трябваше.

Добре. „Вътрешен наставник“. „Вътрешен съветник“. „Таен помощник“. Направих толкова комбинации, колкото се сетих, като размествах прилагателните, преглеждах списъци със синоними и не спирах да се чудя как ню ейдж псевдофилософията беше превзела интернет. И въпреки това не получих нищо по-зловещо от това как да озаптя могъщото си подсъзнание и да направя сделка убиец с недвижими имоти.

Имаше обаче една много интересна препратка към библейския цар Соломон, която твърдеше, че мъдрият старец тайно бил споменавал някакъв вид вътрешен цар. Потърсих малко информация за Соломон. Кой би си помислил, че тези библейски работи са интересни и приложими? Но явно когато мислим, че е бил мъдър весел брадат старец, който предложил да разрежат бебето на две само майтап да става, пропускаме всички хубави неща.

Например Соломон построил храм на нещо, наречено Молох, явно един от палавите висши богове, и убил брат си, защото в него имало „лошотия“. Определено виждах, че от библейска гледна точка „вътрешната лошотия“ може да е сполучливо описание на Мрачния странник. Но дори да имаше връзка, наистина ли някой, който притежава „вътрешен цар“, би убил човек, обладан от „лошотия“?

Зави ми се свят. Нима трябваше да вярвам, че самият Соломон е имал свой Мрачен странник? Или понеже по общо мнение той е един от добрите в библията, трябваше ли да разбирам, че той е намерил такъв у брат си и го е убил заради това? И противно на това, което всички сме учени да вярваме, той сериозно ли е говорил, когато предложил да разрежат бебето на две половини?

И най-важното, имаше ли значение какво е станало преди хиляди години на другия край на света? Дори да предположех, че цар Соломон е имал един от първите Мрачни странници, как щеше това да ми помогне да се върна към прекрасната си смъртоносна същност? Как трябваше да разбирам това увлекателно историческо познание? То не ми казваше откъде е дошъл Странникът, какво е или как да го върна.

Недоумявах. Добре тогава, явно беше време да се откажа, да приема съдбата си, да се оставя на милостта на съда, да приема ролята на Декстър — кротък семеен мъж и бивш Мрачен отмъстител. Да се примиря с мисълта, че никога вече няма да усетя твърдото хладно докосване на лунната светлина по наелектризираните ми нервни окончания, докато се плъзгам в нощта като въплъщение на студена остра стомана.

Помъчих се да измисля нещо, което да ме вдъхнови за още по-големи висоти на умствено усилие в проучването ми, но измислих само един стих от стихотворение на Ръдиард Киплинг: „Ако ума си можеш да запазиш трезв, когато всичките наоколо го губят“, или нещо подобно. Не ми изглеждаше достатъчно. Може би Ариел Голдман и Джесика Ортега е трябвало да научат Киплинг наизуст. Във всеки случай търсенето ми не ме доведе доникъде.

Добре. Как другояче би могъл човек да нарече Странника? „Сардоничен коментатор“, „система за предупреждение“, „вътрешна мажоретка“. Проверих ги всичките. Някои от резултатите за вътрешна мажоретка бяха доста стряскащи, но нямаха нищо общо с търсенето ми.

Опитах „наблюдател“, „вътрешен наблюдател“, „мрачен наблюдател“, „таен наблюдател“.

Още едно налучкване, вероятно свързано с това, че мислите ми отново се насочваха към храна, но въпреки това доста оправдано: „гладен наблюдател“.

Отново резултатите ми бяха основно ню ейдж дрънканици. Но един блог привлече вниманието ми и кликнах отгоре. Прочетох встъпителния параграф и макар че не казах „бинго“, тъкмо това беше същността на мисълта ми.

„Още веднъж в нощта с Гладния наблюдател — започваше. — Дебнейки из тъмните улици, гъмжащи от плячка, носейки се бавно сред очакващия пир и чувствайки влечението на кървавия прилив, който скоро ще се надигне, за да ни покрие с радост…“