Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Той се сепна, все едно му се беше изплюла в лицето.

— Аз не… не беше спомен. Беше сън. Трябва да е било сън.

Дебора кимна с разбиране.

— За какво беше сънят, Джери?

Той поклати глава и я погледна с отворена уста.

— Може да ти стане по-добре, ако говориш за него — каза тя. — Щом е само сън, какво може да стане? — Той продължи да клати глава. — За какво беше сънят, Джери? — повтори тя малко по-настойчиво, но все още много внимателно.

— Имаше голяма статуя — каза той и спря да клати глава, сякаш беше изненадан, че думите са излезли от устата му.

— Добре — каза Дебора.

— Тя… тя беше много голяма. Бронзово тяло с протегнати ръце и те се спускаха към… — Думите му заглъхнаха и той смотолеви нещо.

— Какво каза, Джери?

— Каза, че имала глава на бик — казах аз и усетих как настръхвам.

— Ръцете се спускат — каза той — и аз се чувствам… истински щастлив. Не знам защо. Пея. И слагам двете момичета в ръцете. Режа ги с нож и те се издигат към устата и ръцете ги хвърлят вътре. В огъня…

— Джери — каза Дебс дори още по-внимателно, — дрехите ти бяха изцапани с кръв и опърлени. — Той не каза нищо и тя продължи: — Знаем, че губиш съзнание, когато си под силен стрес. — Той мълчеше. — Възможно ли е, Джери, да си имал една от тези загуби на съзнание, да си убил момичетата и да си се прибрал у вас? Без да го знаеш?

Той отново почна да клати глава, бавно и механично.

— Имаш ли по-добро предположение? — попита тя.

— Къде ще намеря такава статуя? — каза той. — Тоест… как бих могъл да намеря статуята и да наклада огъня в нея и да закарам момичетата там и — как е възможно? Как е възможно да направя всичко това и да не го знам?

Дебора ме погледна и аз свих рамене. Довода си го биваше. Все пак трябва да има някаква практическа граница за това, което можеш да направиш, докато ходиш насън, а това май я преминаваше.

— Откъде се е взел сънят тогава, Джери? — попита тя.

— Всички сънуват — каза той.

— И как кръвта се е озовала по дрехите ти?

— Уилкинс е бил — каза той. — Трябва да е бил той, няма друг отговор.

На вратата се почука и влезе сержантът. Наведе се и прошепна нещо на ухото на Дебора, а аз се наклоних към нея да чуя.

— Адвокатът на този тип създава проблеми — каза той. — Казва, че щом главите са се появили, докато клиентът му е бил тук, той трябва да е невинен. — Сви рамене. — Не мога да го задържа.

— Добре — каза Дебс. — Благодаря, Дейв. — Той пак сви рамене, изправи се и излезе.

Дебора ме погледна.

— Е, поне вече не изглежда твърде лесно.

Обърна се към Халпърн.

— Добре, Джери. Пак ще си поговорим.

Стана и аз я последвах.

— Какво ще кажеш? — попитах я.

Тя поклати глава.

— За бога, Декс, не знам. Трябва ми голям пробив. — Спря и се обърна към мен. — Или този наистина го е направил по време на пристъп, което означава, че е планирал всичко, без да го съзнава, което е невъзможно…

— Така изглежда — казах аз.

— … или някой друг си е дал доста зор да го направи и да натопи него, като е преценил да съвпадне с някои от пристъпите му.

— Което също е невъзможно — казах услужливо.

— Да, знам — каза тя.

— А статуята с бичата глава и огъня в корема?

— Майната й! Това е само сън. Не може да е друго.

— Тогава къде са били изгорени момичетата?

— Искаш да ми покажеш гигантска статуя с бича глава и вградено барбекю ли? Намери я и ще повярвам, че е истина.

— Сега трябва ли да освободим Халпърн?

— Не, дявол да го вземе! — озъби се тя. — Все още го държа за съпротива при арест. — Обърна се и тръгна към фоайето.

Коуди и Астор седяха при сержанта и въпреки че не бяха там, където ги бях оставил, бях благодарен, че не са подпалили нищо. Дебора гледаше нетърпеливо, докато ги прибирах, и всички тръгнахме към изхода заедно.

— Сега какво? — попитах.

— Трябва да говорим с Уилкинс, естествено — каза Дебора.

— Ще го питаме ли дали има статуя с бича глава в задния двор?

— Не — каза тя. — Това са шибани простотии.

— Това е лоша дума — каза Астор. — Дължиш ми петдесет цента.

— Става късно — казах. — Трябва да върна децата вкъщи, преди майка им да ме изпече жив.

Дебора задържа поглед върху Коуди и Астор, после го вдигна към мен и каза:

— Добре.

Все пак успях да закарам децата вкъщи, преди Рита да откачи, но беше на косъм и нещата не се подобриха, когато разбра, че са ходили да гледат отрязани глави. Но те видимо не бяха разстроени и дори се вълнуваха от деня си, а новата решимост на Астор да се превърне в умалено копие на сестра ми Дебора като че ли разсея Рита от същинското негодувание. В края на краищата ранният избор на професия може да спести много време и главоболия по-късно.