Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Отворих очи — стреснах се, не за друго. Не помнех друг път Странникът да не е имал какво да каже по някой пример на любимата ни тема, но ето че сега беше не просто усмирен, а дори се криеше.

Погледнах двете овъглени тела с ново уважение. Нямах представа какво може да означава това, но след като не се беше случвало друг път, нямаше да е зле да разбера.

Анхел Батиста клечеше на пътеката и много внимателно разглеждаше някакви неща, които не виждах, а и не ме интересуваха.

— Намери ли го вече? — попитах.

Той не вдигна очи.

— Кое? — попита.

— Нямам представа — казах. — Но сигурно е някъде тук.

Той посегна с пинсетите и изскубна стръкче трева, вторачи се в него и го натъпка в едно найлоново пликче. После каза:

— Защо му е да слага керамични бичи глави?

— Защото шоколадът е щял да се разтопи — отвърнах.

Той кимна, без да вдига очи.

— Сестра ти смята, че е сантерия.

— Така ли? — казах. Тази възможност не ми беше хрумнала и малко се вкиснах. Все пак бяхме в Маями — всеки път, когато се натъкнехме на нещо, което прилича на ритуал и включва животински глави, сантерия беше първото, което ни идваше наум. Афро-кубинска религия, която съчетава анимизма на йоруба с католицизъм, сантерия е широко разпространена в Маями. Жертвоприношенията на животни и символизмът са често срещани сред последователите й, което би обяснило бичите глави. И въпреки че относително малко хора практикуваха сантерия, в повечето домове в града имаше по една-две малки свещи със светци или гердани от раковини, купени в някоя botanica 2 2 Специализиран магазин за окултни предмети. — Б.пр. . Преобладаващото отношение в града беше, че дори да не вярваш, нищо няма да ти стане, ако покажеш известно уважение.

Както казах, би трябвало да ми хрумне веднага. Но заварената ми сестра, вече сержант в отдел „Убийства“, се бе сетила първа, макар че аз би трябвало да съм умният.

С облекчение разбрах, че случаят е поверен на Дебора, понеже това значеше минимум сковаващо костите скудоумие. Освен това се надявах, че така тя ще си намери по-добро занимание, отколкото напоследък. Денонощно кръжеше около повреденото си гадже Кайл Чътски, който бе изгубил два незначителни крайника в скорошната си среща с един побъркан хирург на свободна практика, който се бе специализирал да превръща човешки същества в пищящи картофи — същият негодник, който изкусно бе подкастрил толкова много ненужни части на сержант Доукс. Не бе имал време да приключи с Кайл, но Дебс прие всичко много лично и след като простреля фатално добрия чичко доктор, се посвети да обгрижва Чътски, за да го върне към крепката мъжественост.

Сигурно беше събрала безброй червени точки на етичната дъска, без значение кой ги броеше, но в действителност отпуската не й беше помогнала с отдела и дори по-лошо, бедният самотен Декстър много страдаше от незаслуженото пренебрежение от страна на единствената си жива роднина.

Така че като цяло беше чудесно, че случаят е възложен на Дебора. По-нататък по пътеката тя говореше с началника си, капитан Матюс: сигурно му даваше муниции за продължаващата му война с пресата, която просто отказваше да го снима откъм хубавия профил.

Всъщност фургоните на пресата бяха пристигнали и бълваха екипи, запрятащи ръкави, за да снимат общи кадри на района. Няколко от местните кръвожадници бяха тук, стиснали тържествено микрофоните и опяващи печално за трагедията на така брутално отнетите два живота. Както винаги, се почувствах почтително благодарен, че живея в свободно общество, където пресата има свещеното право да показва материали за умрели хора във вечерните новини.

Капитан Матюс внимателно приглади с длан и без това идеалната си коса, потупа Дебора по рамото и се запъти да говори с журналистите. А аз се запътих към сестра си.

Тя стоеше там, където я беше оставил Матюс, и гледаше гърба му, докато той започваше да говори с Рик Сангре, един от лидерите в репортажите от типа „щом има кръв, значи е водеща новина“.

— Е, сестричке — казах. — Добре дошла в истинския свят.

Тя поклати глава и каза:

— Хип-хип ура!

— Как я кара Кайл? — попитах, понеже тренингът ми подсказа, че това е правилното нещо, за което да питам.

— Физически ли? — каза тя. — Добре е. Просто се чувства непотребен . А ония задници във Вашингтон не му дават да се върне на работа.

Трудно ми беше да преценя способността на Чътски да се върне на работа, след като никой така и не беше казал какво работи. Знаех, че по някакъв начин е свързан с някаква част от правителството и че е нещо нелегално, но друго нищо не знаех.