Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Изненадващо млад и дори красив. Излъчваше невинен чар. Не беше лицето, което човек би очаквал, но винаги беше така.

Гледащия го последва, когато той слезе на Дейдланд и отиде до една от многото паркирани коли. Беше късно и на паркинга нямаше хора. Той знаеше, че може да го направи сега, толкова лесно, просто да се плъзне зад другия и да остави силата да се влее в него, в ръцете му, и да освободи другия в тъмнината. Чувстваше бавното величествено надигане на сила вътре в себе си, докато скъсяваше разстоянието, почти усещаше вкуса на гръмовния и безмълвен рев на плячката…

И след това внезапно се закова на място и бавно се отдалечи по друга пътека.

Защото върху таблото на колата на другия имаше съвсем забележима карта.

Полицейско разрешително за паркиране.

Много се зарадва, че е проявил търпение. Ако другият беше от полицията… Това можеше да се окаже много по-голям проблем, отколкото беше очаквал. Изобщо не беше хубаво. Трябваше да се планира внимателно. И да се наблюдава още.

Така че Гледащия безшумно се плъзна в нощта, за да се подготви и за да гледа.

Някой някога е казал, че злото не знае покой, и почти със сигурност е говорил за мен, защото няколко дни, след като пратих милия малък Зандър на заслужено възмездие, бедният упорит Декстър наистина беше много зает. Докато френетичното планиране на Рита набираше скорост, работата ми следваше примера му. Явно се бяхме натресли на някое от периодичните заклинания, които се случват от време на време в Маями, при които убийството просто изглежда добра идея, и аз цели три дни бях затънал до лактите в пръски кръв.

На четвъртия ден нещата дори малко се влошиха. Бях донесъл понички, както правя понякога — особено в дните след срещите ми за игра. По някаква причина няколко дни след като със Странника сме имали среднощна среща, се чувствам много по-отпочинал, но и доста гладен. Сигурен съм, че този факт е изпълнен с психологическо значение, но много повече ме интересува да се погрижа да си взема една-две понички със сладко, преди свирепите хищници от лабораторията да ги разкъсат на парчета. Когато става дума за понички, значението може да почака.

Но тази сутрин едва успях да грабна една поничка с малинов пълнеж — при това имах късмет да не изгубя някой пръст. Целият етаж жужеше от подготовката за отиване на местопрестъпление и от тона на жуженето отгатнах, че е някое особено отвратително, което не ми хареса. Това значеше повече работа, забутан някъде далеч от цивилизацията и от кубинските сандвичи. Кой знае какво щях да обядвам. И като се имаше предвид, че ме бяха прекарали с поничките, обядът можеше да се окаже много важно хранене, а май щеше да се наложи да работя и през обедната почивка.

Грабнах готовия си набор за работа с пръски кръв и излязох с Винс Масуока, който въпреки дребния си ръст бе успял да награби две от особено ценните понички с пълнеж, както и тази с баварския крем и шоколадова глазура.

— Справил си се повече от добре, велики ловецо — казах му и кимнах към заграбената плячка.

— Боговете на гората бяха благосклонни — каза той и отхапа голям залък. — Племето ми няма да гладува тази зима.

— Но аз ще — казах.

Той ме дари с ужасната си изкуствена усмивка, която изглеждаше така, сякаш я е научил от някой издаден от правителството учебник по физиономии.

— Законите на джунглата са сурови, скакалецо — каза ми.

— Да, знам — казах. — Първо трябва да се научиш да мислиш като поничка.

— Ха — каза Винс. Смехът му беше още по-неестествен от усмивката и звучеше, все едно четеше на глас фонетично изписан смях. — Ха-ха-ха! — каза той. Бедният човечец май се преструваше във всичко човешко, досущ като мен. Но не беше толкова добър. Нищо чудно, че се чувствах добре с него. Това и фактът, че той доста често ме сменяше и носеше понички.

— Трябва ти по-добра маскировка — каза той и кимна към ризата ми — хавайски десен в яркорозово и зелено, допълнен от разголени девойки. — Или поне по-добър вкус.

— Беше намалена — казах.

— Ха — повтори той. — Е, съвсем скоро Рита ще ти избира дрехите. — И после рязко изостави ужасната си изкуствена веселост и добави: — Слушай, мисля, че намерих идеалния човек за кетъринга.

— Прави ли понички с желе? — попитах; наистина се надявах, че цялата тема за надвисналото ми брачно блаженство просто ще изчезне. Но бях помолил Винс да ми стане кум и той приемаше работата на сериозно.

— Много е добър — каза Винс. — Прави наградите на Ем Ти Ви, всичките партита в шоубизнеса и тъй нататък.