Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Следях Зандър достатъчно дълго, така че знаех програмата му. И тъй като беше четвъртък вечер, знаех точно къде ще бъде. Прекарваше всяка четвъртъчна вечер в Световната мисия на божествената светлина, вероятно оглеждаше добитъка. След като в продължение на час и половина се усмихваше на персонала и изслушаше една кратка проповед, щеше да напише чек на пастора — огромен черен мъж, някога играл в Националната футболна лига. Пасторът щеше да се усмихне и да му благодари и Зандър тихичко щеше да се измъкне през задния вход при скромната си спортна кола и смирено да шофира до дома си, озарен от добродетелното чувство, което носят единствено истинските добри дела.

Но тази вечер нямаше да шофира сам.

Тази вечер Декстър и Мрачният му странник щяха да се повозят с него и да го насочат към съвсем нов вид пътешествие.

Но първо хладното и внимателно приближаване, наградата за седмиците потайно следене.

Паркирах само на няколко мили от дома на Рита в големия търговски регион Дейдланд, и отидох пеша до близката спирка на метрото. Влакът рядко бе претъпкан дори в пиковите часове, но все пак имаше достатъчно хора, че никой да не ми обръща внимание. Просто приятен мъж с модерни черни дрехи и спортен сак.

Слязох една спирка след центъра и изминах шест пресечки до мисията; усещах как острият ръб се наточва в мен и ме връща към готовността, от която се нуждаех. Щяхме да мислим за Коуди и Астор после. Точно сега, на тази улица, аз бях цял твърда скрита яркост. Заслепяващият оранжево-розов блясък на специалните борещи се с престъпността улични лампи не можеше да отмие тъмата, в която се загръщах все по-плътно с всяка крачка.

Мисията се намираше на ъгъла на една средно оживена улица в преобразуван магазин. Отпред имаше неголяма тълпа — не беше изненадващо, защото раздаваха храна и дрехи и единственото, което трябваше да направиш, за да ги получиш, беше да отделиш малко от наквасеното си с алкохол време, за да послушаш как добрият свещеник ти обяснява защо ще идеш в ада. Доста добра сделка, дори за мен, но не бях гладен. Подминах ги и заобиколих отзад към паркинга.

Въпреки че светлината тук беше малко по-мъждива, паркингът беше твърде светъл за мен, почти прекалено осветен, за да виждам луната, макар че я чувствах там, на небето: подсмихваше се на незначителния ни гърчещ се крехък животец, изпълнен с чудовища, които живеят единствено за да отнемат този живот на големи изпълнени с болка хапки. Чудовища като мен и като Зандър. Но тази вечер щяха да останат с едно по-малко.

Обиколих паркинга. Изглеждаше безопасен. Не се виждаше жива душа, никой не седеше и не дремеше в никоя от колите. Единственият прозорец, който гледаше към паркинга, беше малък и високо на задната страна на мисията и стъклото му беше затъмнено — тоалетната. Отидох нехайно до колата на Зандър, син додж „Дуранго“, паркиран близо до задния вход, и натиснах дръжката на вратата — заключено. До нея бе паркиран стар крайслер, достопочтеното возило на пастора. Минах от другата страна на крайслера и зачаках.

Извадих от сака плътна бяла копринена маска и си я сложих, наместих дупките на очите. После извадих примката от рибарска корда, издържаща 25 килограма, и бях готов. Мрачният танц щеше да започне всеки момент. Зандър щеше да дойде, нищо неподозиращ, в нощта на хищника, нощ на внезапни изненади, окончателна и свирепа тъмнина, пронизана от жестоко удовлетворение. Съвсем скоро той щеше да излезе спокойно от своя живот и да влезе в моя. А после…

Дали Коуди не беше забравил да си измие зъбите? Напоследък все забравяше, а Рита не искаше да го кара да става, след като си е легнал. Но беше важно още отсега да го насочим по пътя на добрите навици; миенето на зъбите беше важно.

Шибнах леко с примката и тя се отпусна на коленете ми. Утре в училището на Астор щяха да им правят снимки. Тя трябваше да си облече роклята от миналия Великден, за да е хубава на снимката. Дали я беше извадила, за да не я забрави на сутринта? Разбира се, нямаше да се усмихне за снимката, но поне трябваше да е с хубавата рокля.

Наистина ли беше възможно да клеча тук в тъмното с примка в ръка, готов за нападение, и да си мисля за такива неща? Как бе възможно очакването ми да е изпълнено с тези мисли вместо с острозъбото нетърпение да насъскам Мрачния странник срещу другарчето в игрите, което толкова го заслужаваше? Предвкусване на лъскавия нов брачен живот на Декстър ли беше това?

Вдишах внимателно, изпълнен с огромна симпатия към У. К. Фийлдс 1 1 Американски комик, чийто най-известен персонаж е мизантроп, който мрази децата, кучетата и жените. — Б.пр. . И аз не можех да работя с деца. Затворих очи, усетих как тъмният нощен въздух ме изпълва и отново го издишах, усетих ледената готовност да се завръща. Декстър бавно отстъпи и Мрачният странник отново пое управлението.