Клайв Къслър - Саботьорът

— Освен ако не е закупил всичко необходимо от местния магазин.

Арчи вдигна чашата си за тост:

— За унищожението на Саботьора! Дано вятърът духа в лицето му, а изпепеляващото слънце го ослепи!

Внимателно обиграният акцент на Арчи звучеше така, сякаш произлизаше от Кухнята на ада 4 4 Hell’s Kitchen (англ.) — бедняшки квартал в Манхатън, първоначално населен основно с ирландски емигранти, в началото на миналия век със скандалната слава на гнездо на организирани престъпни групи. — Б.пр. в Ню Йорк. Но пък Арчи разполагаше с безброй акценти, които използваше в съответствие с дегизировките си. Беше се заловил със занаята на детектив едва след като семейството му, със синя кръв, но изпаднало в бедност след Паниката през 93-а, му беше забранило да последва попрището на актьор. Бяха се запознали за пръв път по времето, когато Айзък Бел се боксираше за Йейл, а незавидната задача да защити честта на Принстън се бе паднала на Арчибалд Ейнджъл Абът IV.

— Покриваме ли всички бази?

— Така ми се струва.

— Защо тогава не ми изглеждаш особено щастлив, Айзък?

— Както спомена и самият Уат, железницата е голяма.

— О, да. — Абът отпи от брендито си и отново се надвеси над картата. Високото му чело се навъси: Кой наблюдава депата в Рединг?

— Люис и Миналго бяха най-близо — отвърна Бел, недоволен от отговора си.

— Но първият бе късметлия — отбеляза Арчи, цитирайки любимата на всички бейзболна поема „Кейси и бухалката“, — „а вторият слабак“.

Бел кимна в знак на съгласие и след като отново прегледа списъка с хора, каза:

— Ще ги прехвърля в Глендейл, а начело в Рединг ще назнача Хатфийлд.

— Глендейл, как не. Аз бих ги прехвърлил направо в Мексико.

— И аз, стига да можех да си позволя да работя с по-малко хора. Но и Глендейл е достатъчно далеч. Мисля, че няма какво толкова да се тревожим за Глендейл. На хиляда километра от маршрута през Каскейд е… — Той извади златния си часовник. — Тази вечер направихме всичко по силите си. В апартамента ми в хотела има допълнителна стая. Стига да успеем да те промъкнем покрай хотелския детектив, какъвто си преоблечен.

Абът поклати глава:

— Благодаря, но на минаване по-рано тази вечер през кухнята на госпожица Ан готвачът й ми обеща среднощна вечеря.

Бел също поклати глава:

— Арчи ти си единственият човек, който е в състояние да прекара нощта в публичен дом, но да спи с готвача.

— Проверих влаковото разписание — каза Абът — Предай поздравите ми на госпожица Марион. Имаш време да хванеш нощния бърз влак за Сан Франциско.

— Точно такъв бе планът ми — отвърна Бел. Излезе забързано в нощта и потегли към гарата.

В полунощ, под звездното небе, един мъж, облечен в костюм и мека широкопола шапка на служител на железниците, работеше усилено с лостовете за крака и ръце, за да задвижи триколесната дрезина „Каламазу“ — превозно средство за инспекция на релсовите пътища — по линията между Бърбанк и Глендейл. Релсите по наскоро завършената линия Сан Франциско — Лос Анджелис бяха гладки. Дрезината развиваше скорост от най-малко трийсет километра в час, като мъжът не преставаше да върти педалите и лостовете в зловещата тишина, нарушавана единствено от тракането на колелата при преминаването им през снадките между релсите.

Дрезината беше предназначена за наблюдение на регионалните бригади, които подменяха износените или изгнили траверси, трамбоваха баласт, подменяха релси, набиваха разместени клинове и затягаха болтове. Рамката на превозното средство, двете главни колела и гредата, която ги свързваше към страничното колело, бяха направени от лек и здрав ясен, подсилен с чугунени скоби. Всичко това тежеше по-малко от седемдесет килограма, така че и сам човек можеше да се справи със задачата да вдигне цялата дрезина и да я обърне в противоположната посока или да я отмести от пътя на приближаващ влак. Саботьора, здрав мъж, освен в случаите, когато дегизировката му изискваше да се преструва на сакат, нямаше да срещне трудности да я претърколи надолу по насипа, когато приключеше с нея.

Към празната седалка до него бяха привързани щанга, гаечен ключ, лост за вадене на клинове и устройство, което никой работник не би посмял да остави след себе си на релсите. Беше кука, дълга почти шейсет сантиметра, изработена от чугунена котва за лодка с една отрязана лапа.

Беше откраднал дрезината, като бе проникнал в дъсчената сграда в покрайнините на влаковото депо в Бърбанк, където я съхраняваше инспекторът на „Южен Пасифик“. Макар да беше слабо вероятно някой да го види, ако все пак се натъкнеше на детектив от железниците или на местен началник на селски полицейски участък, които решеха да го запитат накъде, по дяволите, е тръгнал по главната линия посред нощ, костюмът и шапката щяха да му спечелят двете секунди безценно колебание. Предостатъчно време, за да отговори с помощта на мълчаливото острие в ботуша си.