Адам Блейк - Децата на Юда

Той не харесвал Келим и изпращането им във външния свят. Поискал от Съвета да прекрати тази практика, но загубил спора…

Този път Диема бе прекъсната от Бен Ръш.

— За това ли ми разказваше? — попита той Кенеди. — Светите курви? Жените, които напускат тайния град, за да забременеят?

Кенеди кимна напрегнато.

— Хайде да слушаме — каза тя лаконично.

Докато Диема говореше, Кенеди забеляза стиснатите юмруци на Тилмън и побелелите му кокалчета. Темата далеч не беше абстрактна и теоретична за него. Съпругата му бе една от тези жени и макар че бе умряла преди много години, чувствата му към нея не се бяха променили.

— Продължавай — каза той на Диема.

За миг двамата приковаха очи един в друг. Тя знае какво му причинява, помисли си Кенеди притеснено. Може би това дори е част от плана й.

Диема продължи. Бер Лусим мразел Келим. Или пък негодувал срещу това, за което загатвали — че жизнеността и енергията на мъжете от племето не са достатъчни, а трябва да бъдат подсилвани от време на време с кръв от други народи.

Или пък защото собствената му майка била Келим и той се чувствал опетнен от това. Каквито и да били мотивите му, постът на Бер Лусим му позволявал да действа според чувствата си. Жените, които излизали от Гинат Дания, за да спят с адамити и после да се върнат у дома, осквернени с тяхното ДНК, минавали през ръцете му и на отиване, и на връщане.

И той се отнасял сериозно към задълженията си. Никой не можел да го обвини, че се е провалил дори веднъж. Нито една овца не се отделила от стадото. Нито едно свято корито не се завърнало празно. Нито една Келим не останала в света на адамитите.

Някои обаче се завръщали наранени. По-точно бити. Когато ги разпитвали, обяснявали, че са били наказани за непослушание. За това, че са забавили уреждането на изчезването си, че плачели за съпрузите си, че взимали прекалено много със себе си или оставяли прекалено много в бившите си домове.

В Съвета постъпили оплаквания. Бер Лусим не бил наказан — някои смятали усърдието му за възхитително — но му било наредено да прекрати побоя. В някои случаи завръщащите се Келим били бременни и наказанията можели да навредят на неродените бебета, които били смисълът на цялото начинание.

Но дори това решение не било единодушно. Случаят на Бер Лусим засилил парадоксите в племето. Келим били необходими и на теория били уважавани. Жените, които излизали навън, били избирани от Съвета и нежеланата мисия можела да се падне на всекиго. Това било саможертва, важна за оцеляването на племето също като вечната бдителност на Предвестниците. И саможертвата била почитана.

На теория.

Действителността била по-сложна. Когато млада жена от добро семейство била избирана за Келим, родителите й често казвали молитвата за мъртвите за нея. А когато се завръщала, било трудно да си намери съпруг. Имало дори такива — религиозни фанатици или просто женомразци, които не позволявали сянката на Келим да падне върху тях.

Бер Лусим бил един от тях и много от Предвестниците, които служели с него, възприели мнението му. Но той се примирил с решението на Съвета и спрял да наказва физически завръщащите се жени.

До Орим Бейт Хима.

Орим Бейт Хима не се появила в определения за завръщането й в Гинат Дания ден. Бер Лусим трябвало да изпрати екип Предвестници да я вземат и решил да поведе екипа лично.

Намерил Орим все още при адамитския й съпруг. По-късно се разчуло, че тя била обяснила всичко на мъжа си и той се опитал да убие Предвестниците. Друг слух обаче твърдял, че съпругът открил, че Орим се кани да го напусне, и я превърнал в затворник. Говореше се и че пропуснала определената дата, защото била болна и не могла да се надигне от леглото.

Бер Лусим убил съпруга.

И Орим.

И децата.

За първи път, откакто започна да разказва, Диема се затрудни. Наложи й се да спре за малко и да отиде до прозореца, сякаш проверяваше дали някой не се движи долу, но всички чуха, че тихото ръмжене бе от самолет, който се спуска към летище „Гатуик“.

Тримата загледаха момичето безмълвно. То клекна до вратата на сеновала и се вторачи в пустия път. И макар вълнението й да показваше, че Диема има човешки чувства, позата й напомни на Кенеди какво точно представлява тя. Беше поза на граблива птица, която се оглежда за плячка.

Когато отново се присъедини към тях, Диема си бе възвърнала част от самообладанието.

Бер Лусим твърдял, че смъртните случаи били инцидент. Имало схватка със съпруга, който бил въоръжен. Жената и децата се озовали на огневата линия и били убити от заблудени куршуми, преди някой да се усети за присъствието им.