Адам Блейк - Децата на Юда

— Хе — изрече Кенеди. — Петата буква от арамейската азбука. А те използват буквите и като цифри, така че този знак тук е 5. Като в „Пета монархия“.

— Но защо? — учуди се Ръш. — Защо някой ще сбъдва пророчества три века по-късно? Няма никаква логика.

— Може би е време да призовем нашия експертен свидетел — каза Кенеди в настъпилото мълчание.

Диема им разказа, че навремето имало изключително добродетелен човек, за когото всички земни награди и похвали идвали рано и лесно. Всички го обичали. Всички вярвали в него. Всички искали той да успее. Но за съжаление, макар никой около него да не виждал това, той бил обладан от дявола.

Тя го разказа точно по този начин, сякаш беше приказка или притча, отдалечена от нея и слушалите й, макар да им показа ясно, че човекът, за когото говори, все още е жив.

Името му беше Бер Лусим. Елохим винаги избираха младежи. Самата Диема, призована на шестнайсет години, бе повикана късно според стандартите на племето. Повечето Предвестници овладяваха занаята си преди тринайсетия си рожден ден.

Бер Лусим се представил на Куутма, без да бъде призован, когато бил едва на девет години. Според историята думите му били: „Искам да служа“.

— И каква услуга можеш да предложиш? — попитал Куутма развеселен.

Бер Лусим разтворил ръце. Във всяка от тях имало мъртва птичка — миниатюрна, по-малко от десет сантиметра от човката до опашката. Птичките имали алени шийки и зелени пера отстрани, а на коремчетата — сиви. Колибри. Едни от най-бързите същества в света.

— Искам да служа — повторило момчето.

Куутма го приел в Елохим официално още тогава.

— Този Куутма — намеси се Тилмън с мрачен поглед — беше човекът, с когото се срещнахме в Мексико? Онзи, който се наричаше Майкъл Бранд?

Момичето отвърна на погледа му.

— Да, но това няма значение. Не е име, а служебна титла. Всички Куутма са Бранд. Куутма означава бранд 18 18 Търговска марка. — Б.пр. . А Майкъл е за онзи, чието име не може да бъде изречено. Куутма е марката на Господ в света на неверниците.

Тилмън махна на Диема да продължи, без да каже и дума.

Бер Лусим бил най-великият Предвестник. На петнайсет години го изпратили във Вашингтон, където видът му на прекалено млад и неопитен бил изключително полезен. Първото си убийство извършил, когато американска журналистка започнала да проявява прекален интерес към средновековни документи, които говорели за съществуването на секта, боготворяща Юда.

Журналистката била склонна към педофилия, изразена до момента само в събирането на незаконна порнография. Шефът на Бер Лусим смятал да използва този факт, за да я накара да замълчи, но Бер Лусим действал по-директно. Представил се на жената — младо момче, очевидно изпълнено с желание, съблазнително съчетание от невинност и похот. Бил поканен в къщата и спалнята й, където я убил по начин, който съсипал репутацията й и отвлякъл медийното внимание от проучванията й.

Било истински триумф. Но той навредил на момчето, което станало жертва на собствения си елегантен план. Или пък събудил нещо в него — дявола, който спял в душата му.

Бер Лусим продължил да се изявява — от чирачеството си в Берлин към Южна Африка, а оттам във ФРГ, където доказал, че го бива да неутрализира потенциални врагове, като се намесва безмилостно и решително веднага след като бъде заподозряна възможна опасност. Не си правел труда като повечето Предвестници да инсценира инциденти, но не оставял никаква следа към племето, така че бруталните му методи никога не били подлагани на съмнение.

На двайсет години той бил повишен в Известител. Бил популярен. Предвестниците, с които служел, му се възхищавали и му били верни. Звездата му греела ярко. Дали си падал прекалено много по екстремните наказания? Дали убийствата в неговия район били повече? Може би. Дали било само съвпадение, че мъжете в Елохим процъфтявали и били награждавани от Лусим, докато жените били оценявани безмилостно и бързо изпращани на други мисии? Може би не. Но винаги е по-лесно да забележиш подобни неща, когато се вгледаш в миналото.

Като Известител, Бер Лусим бил отговорен за охраната и прибирането на Келим, които се намирали в Германия по онова време. И бил много добър в работата си. Или поне го бивало да се увери, че жените ще се върнат при семействата си, щом настъпи определеният момент. За съжаление това се оказало задача, която разкрила пукнатините в личността на Бер Лусим и ги задълбочила.