Адам Блейк - Децата на Юда

— Благодаря ти, Бен. Знаех си, че мога да разчитам на добро католическо момче като теб да направи връзката.

Все още засрамен от по-раншните унижения, Ръш се изчерви и я изгледа внимателно, за да провери дали не му говори със сарказъм.

— Точно като Апокалипсис — потвърди тя. — Само дето Толър навлиза в повече подробности. Прочетете някои от пророчествата и ще видите какво имам предвид.

Тилмън разлисти страниците и двамата с Ръш зачетоха мълчаливо.

— Защо е важна тази книга? — най-после попита Тилмън. — Имам предвид, за Племето на Юда? Защо им пука кой ще прочете това? Не е в техните писания, нали?

— Мисля, че е — отговори Кенеди.

Настъпи пълна тишина, докато Тилмън размишляваше върху думите й.

— Но ние четохме писанията им — възрази той. — Или поне ти. Те бяха много по-стари от тези дивотии — първи или втори век. И в тях ставаше дума за сделката, която Исус сключил с Юда.

— И каква беше тя? — попита Ръш.

— Юда помага на Исус да умре — отговори Кенеди изморено. — В отплата Господ дава на Юда и хората му земята. Но трябва да чакат три хиляди години, за да я получат. Трийсет сребърника срещу трийсет века.

— И къде се вписва всичко това? — попита Тилмън, като посочи книгата на Толър.

— Мисля, че Толър е бил от Племето на Юда — отговори Кенеди. — Излязъл е от скрития им град във външния свят и е създал или се е присъединил към култ, наречен „Петата монархия“. Проповядвали апокалиптична версия на християнството. Очаквали започването на петата и последна империя — тази на Христос, която щяла да сложи край на историята, на земните крале и на света, който познаваме.

— Чакай — прекъсна я Ръш. — Племето на Юда ли мисли така, или само Толър?

— Те всички вярват в това — обясни Кенеди. — Но Толър смятал, че ще се случи точно тогава, в края на седемнайсети век. И излязъл и разпространил словото сред неверниците, което пък въобще не отговаря на метода на действие на Племето на Юда.

— Значи Толър е бил нещо като еретика на племето?

— Може и така да се каже — усмихна се Кенеди. — Това, което има значение за нас, е, че той се появява от нищото в средата на седемнайсети век и започва да проповядва и пише…

— След инцидент — обади се Ръш.

Кенеди и Тилмън се вторачиха в него.

Той изглеждаше леко смутен от вниманието, но продължи:

— Толър паднал в дълбоко дере в Алпите. После някакъв ангел му заговорил за предстоящото. И след като се върнал в Англия, започнал да проповядва.

— Приближаване до смъртта — замислено отбеляза Тилмън. — Можеш да разбереш как това е променило курса на живота му. Накарало го е да вярва, че трябва да се занимава с нещо друго.

— Знаем ли още за него? — попита Кенеди.

Ръш сви рамене.

— Знаем кога е умрял. И също, че е правил знака на кръста по особен начин, сякаш си е разтривал корема.

— Примката — каза Кенеди. — Племето на Юда използва знака на примката по същия начин и той означава същото за тях. Защото в някои от ранните разкази за живота на Юда той умира обесен.

— Косвени доказателства — изсумтя Тилмън.

— Но Толър също говори за три хиляди години, дадени на четирите царства на хората преди завръщането на Христос. Съвпада с вярата на Племето на Юда, че ще наследят земята след управлението на децата на Адам в продължение на три хиляди години. Добре, Лио, ти попита защо книгата на Толър е важна. И защо е важна сега за нас и за Племето на Юда. Погледни пророчествата на първа страница в нея.

Този път Ръш зачете на глас, бавно и с равнодушно изражение.

— Неверниците, които оскверняват Святото слово, ще осъзнаят слепотата си и ще се покаят. Дори в къщата на безверния воин те ще се покаят. И в църквата в Мюнстер също ще се покаят. Но това покаяние ще дойде прекалено късно и адските огньове ще ги погълнат.

— Безверният воин е Томас Феърфакс — обясни Кенеди. — Един от генералите в Английската гражданска война. Симпатизирал на „Петата монархия“ на Толър известно време, но после ги изоставил. От тяхна гледна точка бил предател.

— Все още звучи като древна история — сухо отбеляза Тилмън.

— Така е — съгласи се Кенеди. — Но преди няколко седмици старият провинциален дом на Феърфакс, Нънапълтън Хол, изгорял напълно. Ако сте любители на мелодрамите, можете да кажете, че в къщата на безверния воин са бушували адски огньове. И църквата в Мюнстер бе унищожена по същия начин. В деня след пожара в Нънапълтън Хол някой взривил бомба в Убервасеркирхе.

Двамата мъже се вторачиха в нея мълчаливо, опитвайки се да решат какво означава всичко това. Но не бяха чули всичко, а Кенеди не възнамеряваше да щади чувствата им.