Кенеди й показа преписа, който все още не беше подвързан, а се държеше само от дебел ластик. После го остави бавно и предпазливо на масата.
— Добре — кимна Диема. — Сядай.
Кенеди се подчини. Чу как Тилмън се закатери към тях.
— Ако натиснеш бутона сега — обърна се тя към момичето, — ще убиеш не само нас, но и себе си.
— Аз съм войник — отвърна Диема. — А войниците очакват смърт на бойното поле.
— Моят опит показва — обади се Тилмън, чиито глава и рамене се издигнаха над капака, — че войниците очакват това за всеки друг, но не и за себе си.
Празните му ръце бяха протегнати към Диема, която го гледаше с недоверие.
— Сядай — нареди му тя.
Той седна, но дръпна стола си настрани от масата и го завъртя към момичето. Иска да има свобода на движенията, отгатна Кенеди.
Ако Диема беше разбрала замисъла му, не показа с нищо, че това я притеснява.
— Всичко, което отнесе от склада, все още ли е в камиона? — попита тя.
Тилмън кимна.
— Всички уличаващи доказателства — отговори той. — Събрани на едно място. Заради това ли е всичко? Ти си почистващият екип?
Диема се замисли върху въпроса.
— Да — отговори тя. — Предполагам, че съм. Но нямаш представа какво почиствам, затова не знаеш какво говориш. И точно заради това сте тук. Да бъдете инструктирани.
Замълча за миг, сякаш очакваше въпрос. Когато Кенеди и Тилмън не заговориха, тя каза:
— Ако исках да ви нараня, щях да подходя по различен начин. Осъзнавате това, нали?
Кенеди погледна от нея към Бен Ръш, който седеше с гръб към тях, после обратно към нея и повдигна вежди.
Диема отговори на погледа й, без да мигне.
— Направих всичко възможно да ви помогна — каза тя. — Така ми беше наредено. И затова съм тук. Но после говорих с момчето и сега мисля, че май се налага да разтълкувам отново заповедите.
Тя продължи да наблюдава Кенеди напрегнато.
— Преди известно време ти беше поверена тайна. Велика тайна. Когато говорих с момчето… — очите й стрелнаха Ръш за миг — научих, че си споделила тайната с него. Преди да започнем друга тема, искам да знам защо. Предполагах, че имаш чувство за чест и знаеш какво точно означава достойнството.
Всичко това бе адресирано до Кенеди и сякаш изключваше Тилмън от разговора. При това бе изречено толкова тържествено, че Кенеди се слиса. Ако това момиче беше навършило двайсет, то сигурно бе съвсем наскоро.
— Завърза Бен на стола и му закачи жилетка на самоубиец, за да провериш дали имаме достойнство? — попита тя спокойно. — Това ли искаш да кажеш?
— Не — отговори момичето нетърпеливо, като изкриви уста в презрителна гримаса, преди да възвърне типичното си равнодушно изражение. — Ти казваш това. Да повторим.
Тя натисна звънеца и камбаните на Биг Бен се чуха отново. Кенеди ахна, а Ръш потръпна, но не последва експлозия.
В пълната тишина Диема метна звънеца на масата.
— Няма жилетка на самоубиец — каза тя. — Нито експлозиви. А му завързах устата, защото говореше за гърдите ми и това не ми хареса.
Кенеди се надигна. Първата й мисъл беше за Ръш. Искаше да го развърже и да го отдалечи от ръба на сеновала. Реакцията на Тилмън обаче бе различна. Дясната му ръка мина светкавично по лявата и внезапно в нея се появи пистолет, насочен към гърдите на Диема. Не беше тежкият и голям „Матеба Уника“, който носеше обикновено, а малък автоматик.
— Съжалявам, че трябва да направя това — бързо се извини той на момичето, — защото знам, че ти ми спаси живота онази вечер, но се проля прекалено много кръв и това не ми позволява да ти се доверя. Поне не още. Моля те, отиди до стената. Дръж си ръцете, където мога да ги виждам, и се движи бавно, сякаш си под вода.
— Лио — избъбри Кенеди със свито сърце.
— Тя е Елохим — прекъсна я той. — Не искам изненади, Хедър. Вече преживяхме достатъчно.
После се обърна към момичето:
— Моля те, застани до стената. Не искам да спорим. Направи го.
Едно шибано нещо след друго, горчиво си помисли Кенеди. Знаеше, че Тилмън е прав в известно отношение, но това, в което грешеше, я тревожеше повече и тя се озова между двамата. Дулото на пистолета му се притисна към гърдите й.
— Престани, Лио — каза тя. — Прибери пистолета. Тя направи достатъчно, за да докаже, че няма лоши намерения.
Тилмън се опита да я заобиколи, но Кенеди стисна китката му с двете си ръце и му показа ясно, че ще я освободи само с груба сила.
— Какви точно намерения доказа? — попита той.
— Че не желае да ни убие — отговори Кенеди през зъби. — Прибери оръжието и ще поговорим. Засега сме на неутрална територия — добави тя и се завъртя към Диема. — Така ли е?
Читать дальше