Адам Блейк - Децата на Юда

— Какво точно искаш да кажеш? — обади се Кенеди. — И би ли го направила, без да държиш тази гнусотия в ръката си?

Диема остави ножа на масата до преписа на книгата на Толър.

— Предполагам, искам да кажа, че се придържаме към традициите. Промяната не е нещо, което ни се удава естествено и лесно. Вероятно Авра Шеколни се е интересувал от книгата на Толър още преди да напусне Гинат Дания. А може би не. Знаем обаче, че сега е вманиачен по нея. Толър е единственият му предшественик, религиозен човек, излязъл сам в света, отнасяйки на хората това, което смятал за велико послание.

— Е, и? — попита Кенеди.

— Шеколни вярва в това послание.

— Но Толър предрекъл края на света през седемнайсети век, а светът оцелял — обади се Ръш. — Да не би Шеколни да смята, че светът е свършил и всички живеем в Матрицата?

— Не разбираш — каза Диема.

Ръш се изчерви леко.

— Не, не разбирам. Точно това казах.

— Йохан Толър — заговори Диема с грижливия тон, запазен за глухи, чужденци и идиоти — казал, че светът ще свърши, след като всичките му пророчества се сбъднат.

— Тази част я схванах.

— Тогава какво би направил, ако искаше светът да свърши?

Ръш я погледна.

— Ако исках светът да свърши? — повтори той и прикова очи в нея.

Тилмън и Кенеди също се втренчиха в нея.

— Времето, посочено при сделката, настъпи — обясни Диема. — А после отмина. Господ не се появи сред нас. Но през толкова дълъг период са възможни грешки и недоразбиране. Не от страна на Святото име, а от наша страна. Сима, нашият Висш съвет, настояваше за търпение. Планът на Господ ще се изпълни, ако чакаме. Но Шеколни, който участваше в Съвета, не бе съгласен. Твърдеше, че Господ не иска от нас да чакаме. След три хиляди години времето ни настъпи. Но какво ще стане, зависи от нас. Ние трябва да действаме. А Господ вече ни е казал как да го направим.

— Чрез Йохан Толър — сети се Кенеди.

Диема сви рамене небрежно.

— А вие как мислите?

— И те правят точно това — зашеметена промълви Кенеди. — Сбъдват пророчествата, за да настъпи краят на света. Призовават Второто пришествие.

— А чудесата и знаците ще стават все по-зловещи и кървави — каза Диема. — Освен ако не ги спрете.

— Освен ако не ги спрем? — възнегодува Ръш. — Защо ние?

Диема посочи Кенеди, после Тилмън.

— Имах предвид тях — обясни тя. — А не теб, момче. Ти не си част от плана.

— А ние сме? — учуди се Кенеди.

— Момчето зададе логичен въпрос — изръмжа Тилмън, като се надигна. — Това си е ваша работа, а не наша. Нещо, което ти и хората ти сте изпуснали в нашия свят. Защо, в името на всичко, в което си готова да се закълнеш, идвате при мразени и презирани хора и ги молите да оправят вашата бъркотия?

Диема замълча и отново сви рамене. Този път жестът й казваше, че е представила аргументите си по случая и те могат да се възползват от тях или не.

— Вярно е, че искаме да сложим край на мрежата на Бер Лусим — каза тя. — Вярванията му са ерес и мерзост. Освен това той ни излага на риск. Прекалено на показ е. Кара хората да задават въпроси. И затова бях изпратена, и затова сега говоря с вас. А и залозите са по-високи за вас, отколкото за нас. Много хора загинаха вече. Но ако Бер Лусим стигне до последното пророчество, още повече ще умрат — каза Диема, като прикова очи в Кенеди. — Прочетете книгата. Толър говори за стотици хиляди, които ще бъдат пожертвани. Милиони хора. Не мога да повярвам, че искаш това да се случи.

— Но не това е причината да дойдеш при нас — отбеляза Кенеди. — Не ви пука колко хора ще умрат, стига да не са от вашите. Ние сме само добитък за вас. А залозите? Как точно биха могли да станат по-високи? Тайната е железен закон за вас. Всичко, което заплашва тази тайна, унищожавате веднага. А искате да повярваме, че тези маниаци, които вдигат толкова шум, са дребна работа за вас?

Диема стисна устни и присви очи.

— Лошо се изразих — каза тя търпеливо. — Разбира се, че ни засяга. Но има притча за пътешественик, нападнат от крадци, докато седи до огъня си през нощта. Той вади пръчка от огъня, за да се предпази от тях. После, когато пребива враговете си, хвърля пръчката обратно в пламъците.

— И ние сме пръчката? — извика Кенеди. — Адски мило. И много по-близо до истината. Но ти се издаде, когато говореше за смъртта на жената и децата й. Внезапно ти се наложи да отидеш до прозореца и да си поемеш дъх. Защо ти е толкова трудно да го кажеш?

— Какво да каже? — намеси се Тилмън. — Какво пропускам?

Диема ги изгледа за момент, после сведе очи към земята.