Адам Блейк - Децата на Юда

Беше избрал книгите набързо и някои от тях въобще не вършеха работа. Но Толър се появяваше в съдържанието на всичките. В една от тях Ръш намери коментар за някаква загадъчна книга с пророчества.

Отначало изглеждаше обещаваща, но се оказа, че не казва нищо за самите пророчества. Интересуваше се повече от книгата като издание и най-вече от модерния метод, използван за рисунките в нея, който предхождаше техниката на литографията.

Ръш нямаше представа какво е литография, затова нямаше и мнение по въпроса. Но докато разлистваше страниците, видя друга репродукция на заглавната страница: стръмната скала, града и латинския надпис. Сега забеляза, че образът има и второ обяснение, а не само това, което Толър бе дал. И то гласеше: „Гелерт Хол, около 1640 година“.

Очите му започваха да се замъгляват. Не беше Гелерт Хол 15 15 „Хол“ на английски означава зала, а „хил“ — хълм. — Б.пр. , а Гелерт Хил, хълмът Гелерт.

Той се предаде и затвори книгата. Щеше да стане рано сутринта и да почете още малко, преди да отиде на работа. Или пък щеше да съобщи, че е болен, и да прекара деня в четене. Изгаряше от желание да покаже нещо солидно на Кенеди, когато тя се върне.

Влезе в кухнята, зарови из скромния запас от алкохол на баща си и намери половин бутилка евтино бренди, но когато свали капачката, миризмата накара стомаха му да се разбунтува. Това, от което наистина се нуждаеше, беше сън, но знаеше, че нямаше да заспи лесно. Щом затвореше очи, все още виждаше професор Гасан, стиснал ножа, който стърчеше от гърдите му.

Ръш върна бутилката на мястото й и отиде в стаята си, като се движеше колкото можеше по-тихо, в случай че баща му бе свалил слушалките си и си беше легнал. Отвори вратата на спалнята си, влезе вътре и я затвори, преди да запали лампата.

На леглото му лежеше момиче. Ръш забеляза първо това, защото не беше нещо обичайно. После осъзна, че момичето държи пистолет, и това го шашна още повече.

Третото, което забеляза, бе, че то гледа „Кураж, страхливото куче“ 16 16 Герой от старо анимационно филмче. — Б.пр. на малкия му телевизор.

— Заключи я — нареди момичето, като кимна към вратата.

И от двете страни на Канала, където имаше интернет връзка, Кенеди продължи да разучава пророчествата на Толър, опитвайки се да осмисли идеята, която й бе дошла, докато говореше с Бушар. Когато приключи, вече се намираше на няколко минути от гара „Сейнт Панкрас“ и бе леко зашеметена. Мислеше, че след срещата с Племето на Юда нищо вече не може да я изненада.

Но бе сгрешила.

Телефонът й звънна, когато влакът навлизаше на перона. Тя погледна екранчето: Бен Ръш. Тъкмо се канеше да отговори, когато Лио Тилмън бавно се появи пред погледа й. Беше облегнат на една колона, пъхнал ръце в джобовете си, и я чакаше. Влакът спря и той се озова точно пред прозореца на Кенеди. Заради мрачното й настроение ефектът от появата му я стресна и тя не отговори на обаждането на Ръш. Щеше да му звънне по-късно.

Слезе от влака и Тилмън тръгна до нея.

— Добре дошла у дома — каза той.

Кенеди се огледа наоколо.

— Няма оркестър? Нито парад? Ама че посрещане.

— Хедър, за каквото и да става дума в тази история, определено не е за антична литература.

— Никога не съм смятала, че е — отвърна тя. — Всъщност, Лио, мисля, че става дума за края на света.

Той я изгледа с лека изненада.

— Не бих отишъл толкова далеч. Но потърсих твоите Елохим и открих…

— Какво си направил? — извика Кенеди, като се закова на място и се завъртя към него с ужасено лице. — Лио, казах ти…

— Знам, каза ми да си трая. Но не ти обещах. Слушай, трябва да ти покажа нещо. Можеш ли да ми отделиш час-два? Обещавам ти нещо, което не си виждала преди.

— Чувала съм това от много мъже — мрачно промърмори Кенеди. — И никога не води до нищо добро.

И това определено не беше изключение, помисли си тя след около четирийсет и пет минути. Стоеше в заключен гараж в Луишам, вторачена в каросерията на камион. Товарът му представляваше онова, което човек би видял, ако помоли терорист да му покаже представата си за земен рай.

Тя извади пушка от сандъка до задната врата на камиона. Всъщност беше автомат и не се използваше за спорт. Бе проектиран да бъде сложен на земята и настроен на автоматична стрелба, за да изстрелва няколкостотин куршума в минута по тълпа, която трябва да бъде унищожена.

В следващия сандък имаше гранати, а в третия — още оръжия. Бяха подредени до три варела с бял фосфор.