Адам Блейк - Децата на Юда

Ако онзи последен тип, който изглеждаше прекалено едър, за да тича толкова бързо, се бе прицелил два сантиметра вдясно, куршумът с кух връх щеше да се забие в рамото на Тилмън и да раздроби гърдите му. А ако стрелецът бе заредил по-сериозен куршум, на това разстояние и жилетката нямаше да помогне.

Ами ако го нямаше удобния барабан с парацианоген? Или пък кранът? Или камионът?

Трябваше да се подготви по-добре. Без съмнение.

Но това не беше всичко. Беше оставил живи врагове зад себе си и им се бе предоставил като мишена, когато побягна. Спаси го друг стрелец от далечната страна на склада. Очевидно някой вече е бил на позиция, когато екипът убийци се появи, вероятно дори по-рано, докато Тилмън разузнаваше. Докато той бе наблюдавал склада с бинокъла, друг чифт очи са били приковани в гърба му. Приятелски очи? На този етап не беше разумно да приема нищо за даденост. Ръката, която те вади от огъня, може просто да иска да те вкара в тигана. Но приятелски или не, той знаеше на кого принадлежаха очите и колко елегантно му бе устроен капанът. Само не знаеше защо. Нито как момичето бе предположило, че той ще проследи мотора и ще го открие. Нито пък защо си бе направило труда да му помогне да се измъкне от капана.

Какво имаш наум, момиче? И откъде ме познаваш, при това толкова добре? Освен ако всичко беше просто случайност. Може би тя също наблюдаваше склада и затова прекарваше толкова време там.

Също като Кенеди, той внезапно изпита неприятното чувство, че е парченце от мозайка, която не може да сглоби. А може би когато най-после успееше, картината никак нямаше да му хареса.

И лъжовното слово ще умре, а истинското слово ще живее. И както плявата се отделя от пшеницата, така всички, които работят съвестно и си печелят хляба, ще могат най-после да ядат. Неверниците, които оскверняват Святото слово, ще осъзнаят слепотата си и ще се покоят. Дори в къщата на безверния воин те ще се покаят. И в църквата в Мюнстер също ще се покаят. Но това покаяние ще дойде прекалено късно и адските огньове ще ги погълнат.

Божият ангел ще стои над Цион с пламтящ меч в ръката си, готов да екзекутира. Но ще удържи първия си удар, защото часът още не е настъпил.

Където най-висшите са кървели и най-нисшите ще кървят. И презрените вредители ще бъдат отхвърлени. И долу ще бъде като горе. Господ дори е обещал това (Матей, 6:10). Водата на метър ще почервенее като от кръв, велико чудо, на което всички ще станат свидетели. Каквото докоснат, ще бъде опетнено. Каквото пият, ще бъде проклето.

Кенеди бутна настрани тънката купчина листа и разтърка очите си. През последните три часа научи доста неща за Йохан Толър и започваше да се чуди колко още може да понесе.

Толър описваше източника на откровенията си като огнен ангел с шест крила и многобройни очи под всяко крило. Ангелът му се явил, когато бил близо до смъртта, и му изложил пророчествата.

А те бяха адски странни. Издигаха се и се спускаха от върховното и небесното до гнусното и дребнавото. Господ щеше да отмъсти на народите, които го отричат, но също и на определени хора: дребни служители в Парламента на Кромуел, интенданти в Армията на новия модел и дори чиновници в правителствените министерства.

Но зад дребните подробности се криеше религиозен фанатизъм, освободен от ограниченията на нормалността. Толър вярваше, че Христос слиза на земята за срещата, която си бе определил с вярващите преди дълги години. И вече закъсняваше. Търсеха го. Ако човек стаеше дъх и затвореше очи, можеше да чуе стъпките Му.

Докато четеше, Кенеди се убеди, че риториката на Толър бе изключително сходна с тази на Евангелието на Юда, което Емил Гасан й бе прочел навремето. И тези прилики очевидно означаваха нещо. Също като Толър, Племето на Юда бе маниакално съсредоточено върху времето и тормозено от страха, че Господ може да е извърнал лице от тях, че скъпоценното им царство може да не настъпи. Да, приликите бяха прекалено големи, за да бъдат случайни. Толър дори споменаваше същата цифра — три хиляди години, която бе в основата на теологията на Племето на Юда, но не говореше нищо на обикновените християни. Толър твърдеше, че след като три хиляди годишният цикъл се затвори, всички ще видят крайната цел на Господ. А точно преди три години Кенеди бе прочела същото в забранените страници на Евангелието на Юда.

Докато все още се опитваше да осмисли откритието, вратата зад нея се отвори. Жил Бушар влезе в стаята, заобиколи малкото бюро и се вторачи в нея. Движеше се безмълвно като монах в манастир. Тя му кимна за поздрав и видя, че той оглежда с експертен поглед страниците, които вече беше прочела.