Адам Блейк - Децата на Юда

Кенеди отново чу страховитото ехо на възгледите на Племето на Юда, което държеше на циклите от хиляда години и си падаше по свети Йоан. Единствената запазена версия от тайното им евангелие бе шифрирана в екземпляр от неговото.

— И Толър бил част от тази група?

— Водеща фигура, заедно с Джон Карю, Вавасор Пауъл и Робърт Блекборн. Блекборн бил първият секретар на адмиралтейството, между другото. Съвременните им последователи може да са откачалници, но тези хора са били сериозни солидни мъже с обществено влияние и постове.

— Добре — кимна Кенеди. — Слушайте, вероятно ви отнех повече време, отколкото…

— Радвам се да помогна — прекъсна я Бушар.

Тя се надигна от бюрото и бутна преписа към него.

— Тогава можете ли да ми обясните някои от тези пророчества? Или поне съществителните собствени имена?

Бушар повдигна вежди. Страниците бяха доста на брой. Кенеди искаше прекалено много от него.

— Вероятно мога да добавя някои полезни забележки тук и там в полетата.

Кенеди се шашна.

— В полетата? На единствения оцелял екземпляр от изгубена книга?

— Не, разбира се. Това, което четете, не е единственият екземпляр, а негово копие. Направих го, за да можете да го вземете със себе си.

Той вдигна ръце, изпреварвайки благодарностите й.

— Благодарете на Джон Партридж. Той ме помоли много мило от ваше име. Изгорете го, когато свършите. И моля ви, не казвайте на никого кой ви е дал преписа. Трябва да мислим за репутацията си.

Кенеди го разбра чудесно. Навремето и тя имаше репутация.

Тъй като не разполагаха с втори стол, бездруго в тясното стайче нямаше място за такъв, Бушар седна на пода и й изясни пророчествата. Някои от тях само й разказа, но за повечето имаше и предположения, които Кенеди записа в полетата около текста.

Църквата в Мюнстер беше Убервасеркирхе, където група религиозни екстремисти — анабаптисти — бе въвела в длъжност новото си правителство по време на успял за кратко преврат.

Безверният воин почти със сигурност беше Томас Феърфакс, един от генералите на Кромуел, който бил близък с Толър и движението „Пета монархия“, но по-късно оттеглил подкрепата си за тях и изчезнал напълно от обществения живот.

Истър беше едно от много стари имена на река Дунав.

И така нататък, през всички лабиринти и дивотии на сложната откачена книга. Но Бушар не успя да предложи на Кенеди никаква идея за острова.

— Може да е навсякъде. Това е било по време, когато всички европейски сили са заграбвали територии от Новия свят, после са водили безкрайни войни за тях, използвайки туземните жители за пушечно месо.

Той се намръщи над текста, сякаш се дразнеше на незнанието си.

— Вероятно става дума за нещо, което все още е било ново и за него още се е говорело по времето на Толър. Но пък става дума и за въстанието в Мюнстер, а то е било десетилетия по-рано. Трудно е да се определи.

Кенеди почти не го слушаше. Нещо, което Бушар спомена, размърда паметта й и сега тя го издирваше на лаптопа. Убервасеркирхе. Намери справката и се вторачи в нея с безмълвен ужас.

И безверният воин. Още няколко кликвания с мишката й поднесоха биографията на Томас Феърфакс и тя осъзна, че е права.

— Краят на дните — промърмори тя.

— Какво? — учуди се Бушар.

Кенеди се вторачи в него.

— Става дума за края на дните. Второто пришествие. Армагедон.

Бушар кимна.

— Да, това е кулминацията на пророчествата на Толър. Христос ще слезе на земята и ще унищожи неверниците. Само праведниците ще оцелеят. А всички други събития са само предупреждения. Предизвестия. Обясняват ни, че началото на царството на Христос предстои.

— Значи Той вече е на път — изсумтя Кенеди. — Защото повечето от тези неща вече станаха.

Ръш се притесни как ще изнесе купчината нелегално взети книги от Райгейт Хаус. Накрая просто избра подходящия момент и излезе от изхода за персонала, прибрал книгите в черен найлонов чувал. В случай че го спрат, щеше да каже, че е намерил чувала в коридора и е решил, че е боклук. Но не го спряха. Около час по-късно и на десетина километра оттам, в Харлсдън, той разтовари плячката си на кухненската маса на родителите си. Майка му и баща му вече бяха в леглото. Майка му сигурно бе заспала отдавна с помощта на половин диазепам, а баща му вероятно седеше с книга в ръка и слушаше класическа музика в слушалките си. Никой от двамата не бе чул завръщането на сина си, значи нямаше да му се наложи да се преструва, че всичко е наред.