Адам Блейк - Децата на Юда

— Това е кошмар — изстена Кенеди.

— Или еротичен сън — ухили се Тилмън. — Зависи на коя страна си. Видях цял склад, пълен с тези неща, Хедър. Трийсет-четирийсет пъти повече от това, което разглеждаш в момента. Складът вече представлява само обгорени дървета и ще се отърва от товара на камиона веднага щом реша как. Просто исках да го видиш, за да знаеш, че не преувеличавам.

Тилмън прокара ръка през рошавата си коса. Изглеждаше по-неуверен и смутен, отколкото Кенеди го бе виждала някога.

— Хедър, разгледах документацията им. Групата, която притежава склада — „Скоростен превоз“ — доставя на стотици места. Мрежата им е по целия свят.

— Обади ли се в полицията?

Тилмън се засмя мрачно.

— Да, напълно безполезно. Както ти казах, това беше само център за разпределяне на пратки. Осъзнаваш ли какво разглеждаме? Вече знаехме, че Предвестниците са убийци, но това…

Той вдигна ръце в безпомощен жест, посочвайки камиона на смъртта.

— Освен ако лондонският им филиал внезапно не е откачил, говорим за невероятно засилване на враждебните действия. Разпращат промишлени количества оръжия, амуниции и експлозиви, достатъчни за започване на средно голяма война. И предполагам, че са предназначени точно за това.

Кенеди поклати глава отрицателно.

— Не са за това.

Лио се вторачи в нея объркано.

— Откъде знаеш? Да не си открила нещо във Франция? Нещо, свързано…

Кенеди го прекъсна.

— Не още, Лио. Засега само ти разказваш. Каква е връзката на всичко това с Предвестника, с когото се срещнах? С момичето? Каза, че си отишъл да го търсиш? Обяснявай.

По изражението му разбра, че гласът й я е предал. Тилмън знаеше, че тя крие нещо важно. Надали щеше да му е трудно да сглоби парченцата от мозайката и да осъзнае кого бе преследвал.

— Кажи ми — настоя Кенеди.

— Тя кара мотор — отговори той със спокоен глас. — Манолис успя да се добере до регистрационния номер, после проникна като истински хакер в записите на охранителните камери из града, за да види къде е обикаляла. Мислех, че може да узнаем къде се намира базата й. Но тя ни видя.

— Видя ви? — ужаси се Кенеди. — Искаш да кажеш, че си се срещал с нея? Наистина си…

— Не, нямам предвид това. Тя отгатна какво ще направим и размени ролите ни. Или поне така си мисля. Искаше да намеря склада. Използва мотора си, за да ме отведе там. Или пък самата тя е наблюдавала мястото и Мано се обърка. Което и от двете да беше, тя знае, че съм бил там. Наблюдаваше ме през цялото време.

Той взе автомата от Кенеди и го върна в сандъка, после затвори капака. Тя дори бе забравила, че държи оръжието.

— Откъде знаеш? — попита.

— Защото задействах алармата, докато бях там. Превърнах се в мишена. Трябваше да бъда убит. Но оцелях, защото получих помощ. Имаше друг стрелец, проснат във високата трева, който ми осигури прикритие. И доколкото видях, без да убие никого. Великолепна точна стрелба.

— Не беше ли твоят човек? Манолис?

— Той не е стрелец. А и не беше наоколо. Жена му жив ще ме одере, ако го помоля да направи нещо такова. Използвам го само за наблюдения, които са специалността му.

Тилмън замълча за миг и се загледа в нея. Кенеди едва потисна желанието си да му обърне гръб, уплашена от това, което можеше да прочете по лицето й.

— Слушай — каза той, — убеден съм, че никой не ме е проследил. И никой не се движеше из пустошта, когато стигнах там. Това означава, че стрелецът е заел позиция, преди да пристигна. Беше момичето. Няма друг отговор. И то ме подкрепи и ми помогна да се отърва. Ако наистина хубавицата ми е подала следата, ако е знаела, че ще тръгна да я търся, ще намеря мотора и всичко останало, значи е направила доста точни предположения по отношение на мен, без да ги базира на нищо солидно.

— Тя е Елохим — напомни му Кенеди. — Предвестниците те проучваха с години.

А и имате едно и също ДНК, помисли си тя. Вероятно и това й е помогнало.

Тилмън кимна.

— Звучи логично. Но все пак имам чувството, че става и нещо друго и то е свързано с онова, за което обеща да ми разкажеш. Май е време да проговориш, Хедър.

— Има… мисля… — заекна тя и млъкна.

Навремето, когато се запозна с Тилмън, той изглеждаше пред нервен срив, изтормозен от годините, през които бе издирвал семейството си. Сега се справяше по-добре, но ако му разкажеше за Диема и се окажеше, че греши, можеше да му нанесе непоправими щети. Но пък вероятно щеше да стане същото, ако Тилмън научеше от дъщеря си какво бе станало със синовете му. Кенеди имаше много причини да си държи устата затворена и само една да проговори. Но пък тя беше голяма: нямаше право да стои между Тилмън и дъщеря му, единственото живо същество, което той обичаше истински.