Адам Блейк - Децата на Юда

— Трябва да минете направо на кулминационната точка, госпожице Кенеди — усмихна се той. — Иначе ще ви се наложи да изчетете доста повторения.

Всъщност тя вече бе прескочила до последната страница. Беше същата като останалите, може би само малко по-матова и фантасмагорична по съдържание, но нямаше голяма разлика.

И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше преди. После ще се чуе глас, който вика: „Часът, часът настъпи“, и всички ще видят онова, което е било скрито досега. Предателят ще унищожи мнозина на един дъх. На острова, който беше даден за остров, в присъствието на Сина и Светия Дух Той ще изрече имената на хилядите хиляди, които ще бъдат пожертвани. И от Своя трон в небесата Исус, който е нашата Слава и нашият Живот, ще изрече имената на малкото, които ще бъдат спасени.

Господ да има милост над вас.

Амин.

— Това е необяснима и безсмислена книга — промърмори Бушар. — Но типична за времето си.

Кенеди остави страницата, която четеше, и се завъртя към него. Той беше облегнал ръка на облегалката.

— Така ли? — попита тя. — Какво по-точно имате предвид?

Осъзна, че търси успокоение. Ако цялата тази лудост е съществувала навремето, зловещите паралели, които виждаше сега, щяха да изглеждат по-малко обезпокоителни.

Бушар махна небрежно с ръка.

— Нямах предвид нищо важно — увери я той. — Просто исках да кажа, че идеите на Толър не са били толкова спорни през седемнайсети век, колкото звучат днес.

— Религиозната мания?

— Второто пришествие на Христос. Много хора по времето на Толър приемали, че денят на Страшния съд предстои. Не откачени бездомници с плакати в ръка, а влиятелни мислители. Дори цели религиозни движения.

Бушар се облегна на стената, тъй като нямаше къде да седне.

— В известни отношения е странно — каза той, — но съвсем разбираемо в други. Странно е определянето на точния момент. Думата „хилиастки“ се отнася за феномен, който се случва в края на милениума — края на голяма част време. Лесно е да объркаш това с края на самото време. Краят на седемнайсети век бил доста далеч от един от тези повратни моменти. Но изглеждал като край по други причини.

— Какви причини? — попита Кенеди.

Колкото и да бе скучна темата, тя беше страшно заинтересувана.

— Подканвате ме да ви изнеса лекция — предупреди я Бушар. — Може да съжалявате за това.

— Давайте — усмихна се Кенеди. — Не можете да ме уплашите.

Той се ухили и разпери ръце с ораторски жест.

— „Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време“ 14 14 Цитат от „Повест за два града“ от Чарлс Дикенс. — Б.пр. — изрецитира. — Е, основно е било най-лошото време. Или поне най-неспокойното. Бунтовете през седемнайсети век приличали на велика и необратима промяна, кулминация на човешката история. В Англия монархията била свалена, а кралят — обезглавен от собствените си хора. В Европа лютеранското предизвикателство към Католическата църква отразявало катаклизмичните битки, обещани от свети Йоан в Апокалипсиса. Ако майката църква можела да бъде нападана, предизвиквана, принудена да се бори за оцеляването си, какво тогава е било в безопасност?

— Добре де, лимонадата е била кисела — обобщи Кенеди. — В продължение на около век. Из целия континент.

Бушар сви рамене, очевидно несъгласен с метафората.

— Йохан Толър принадлежал на група, наречена „Петата монархия“ — обясни той. — Чували ли сте за нея?

Кенеди поклати глава.

— Вероятно не съм чувала никоя от тези истории. Приемете, че съм напълно неграмотна. Няма да се обидя.

— По онова време имало много радикални организации. Религиозни фанатици и политически дисиденти. Имали различни занятия — политици, съдии, военни и писатели. Обединявала ги вярата. Вярвали, че човешката история има определена форма, която мъдрите и добрите могат да анализират и разберат.

— Каква форма?

— Циклична. Вярвали, че имало четири велики монархии или империи, всяка царувала през различна епоха. И всяка на свой ред била завоювана или унищожена от следващата. Смятам, че четирите били Вавилон, Персия, Македония и Рим.

— И къде била Петата монархия?

— Не къде — поправи я Бушар. — Кога. Петата монархия била онази, която трябвало да се възцари. Новият крал щял да е Христос и царуването му щяло да продължи завинаги. Подкрепяли теорията си с позоваване на библейски текстове. Особено силно се набляга на Откровението на свети Йоан, който дал прочутото число на дявола като 666. Много хора били убедени, че 1666 година ще бъде последната от земния календар. Падали си и по Книгата на пророк Даниил. В нея той получава видение. Четири велики звяра, които ще владеят земята, а после ще бъдат свалени. Това ще бъде сигнал, че синът на човека ще се изкачи на трона.