Адам Блейк - Децата на Юда

— Ще ми се да можех да го повярвам — отвърна Кенеди измъчено. — Но не вярвам. Нито пък ти. Ако ставаше дума само за мен, щях да повярвам. Може би. Че е просто лош късмет. Но не съм само аз, а и Емил Гасан. Двама от тримата в света, които знаят, че Племето на Юда съществува. А това променя нещата, нали?

— Може би — въздъхна Тилмън.

— Може би?

— Бих могъл да обоснова предположението си. Всичко това изглежда свързано с онази книга, нали? А специалността на Гасан е разчитането на стари текстове. Затова не е чудно, че се е намирал наблизо, когато книгата е била открадната. Или унищожена. Или каквото и да се е случило с нея.

— Само дето той не е бил наблизо, а е бил привлечен по-късно. Също като мен.

— И все пак. Старите текстове са специалността му. Логично е да се намира там. А когато са го помолили да наеме частен детектив, да не мислиш, че е имал голям избор? Познавал е само теб. Ти си единствената личност с подобна професия, която той познава.

— Значи е само съвпадение?

— Само съвпадение. Защото алтернативата е да мислим, че вселената променя формата си само заради теб. А след като започнеш да разсъждаваш така, значи имаш сериозни психически проблеми.

Кенеди не спомена, че точно той няма право да подхвърля подобни забележки.

— Е, благодаря ти, че ми даде логично обяснение, Лио — каза тя. — Но от моето място нещата не изглеждат така. Музеят можеше да се насочи поне към стотина други палеографи. А и онзи, който е отговарял за колекцията, да получи инфаркт точно тогава… и кражбата да стане в точно този момент… Бих казала, че определено не е съвпадение.

Тя замълча за миг и се стегна.

— Както и да е — добави тихо, — има и друго.

— Мислиш ли, че не го виждам по лицето ти? Давай.

— Снощи се заеха с мен. Чакаха ме, когато се прибрах у дома.

Тилмън повдигна вежди, което за него бе проява на страхотна изненада.

— Познавайки методите им на действие — каза той, — имала си страхотен късмет, че си ги забелязала.

— Не ги забелязах — отвърна Кенеди. — Набутах се право в ръцете им. Щяха да ме убият. Първо да ме разпитат, а после, когато получат всички отговори, да ме убият. Но после се появи едно момиче. И не забравяй, Лио, че не наричам жените момичета. Тя си беше млада. И много по-добра от тях. Спаси ми живота. Остави двамата Предвестници почти мъртви. При това използва най-вече ръцете си и мебелите от спалнята.

Остави го да помисли за момент. Лицето на Тилмън отразяваше ясно мислите му. Но Кенеди реши да му помогне с извода.

— Тя беше една от тях. Елохим.

Той затропа с палец по облегалката на пейката и се вторачи в далечината. Кенеди осъзна, че мястото на срещата им не бе подбрано случайно, а заради гледката, която разкриваше. А и през цялото време Лио бе наблюдавал хората, които минаваха покрай тях. И все още го правеше. Искаше да се увери, че не ги наблюдават или подслушват.

— Две фракции — каза накрая той.

— Това е очевидното заключение — съгласи се Кенеди. — Но какво, по дяволите, означава? Откъсване от Племето на Юда? Така както членовете на „ИРА Приемственост“ се отделиха от оригиналната ИРА? Тези хора са се държали заедно две хиляди години. Какво толкова става сега?

— Знаем, че са преместили лагера си. Напуснали са скрития си град в Мексико и са се нанесли някъде другаде. Това е предизвикало сериозен стрес. Стотици хиляди хора на път, оставили зад себе си всичко познато. Наложило им се е да изградят нов дом. Вероятно в момента имат доста вълнения и бунтове. Бурни води за избраните.

— Това беше преди три години — напомни му Кенеди.

— Няма значение. Може да минат още много, преди положението да се успокои. Повярвай ми, виждал съм го. Много от мисиите ми за правителството бяха от така наречените „следвоенни“, така че ми се наложи да видя доста хора и култури, оцелели след ужасни събития. Всичко излита във въздуха и се стоварва долу в пълен хаос. За Племето на Юда това очевидно не беше война, а изселване. Но се обзалагам, че двете са доста сходни.

Кенеди откри, че негодува срещу довода му. Може би съчувствието към копелетата, направили толкова много, за да съсипят живота на Тилмън и да приключат с нейния, бе невъзможно за нея.

— Сходни ли? Единственият начин, по който можеш да ги сравниш, е, ако те дотолкова са откачили на тема криене и странен начин на живот, че и най-дребната промяна може да ги съсипе.

— Ами… — каза Тилмън, като отново погледна настрани — това е само хипотеза. Фактите показват, че се бият един срещу друг. Съгласни сме с това. Причините… е, никога няма да узнаем, нали? Ако ги попиташ, а те ти отговорят, ще трябва да те убият веднага.