Адам Блейк - Децата на Юда

Диема се върна при Куутма и му разказа какво бе открила: как ренегатите Елохим изгарят всички екземпляри от книгата на Толър по света, с изключение на своя собствен, и убиват всеки външен човек, който може да я е прочел.

Куутма дори не се престори на изненадан.

— Вършили сме подобни неща, за да предпазим собствените си писания — напомни й той.

— Да, за да ги предпазим — съгласи се Диема. — Но това е повече от предпазване.

После тя му разказа какво прави Шеколни и какво се надява да постигне с това.

Куутма се засмя. Но смехът му бе изпълнен с невяра и горчивина.

— Страхотна работа — каза той. — Стотици хиляди с един удар. Може би дори милиони. Той предизвиква Господ да се намеси, макар да се преструва, че се вслушва в божиите думи. Игра на предизвикателство срещу небесата.

— Каква игра? — попита Диема и Куутма й обясни правилата.

Двама мъже се впускат в действие, което ще ги унищожи — например карат коли една срещу друга със скорост, достатъчно висока за смъртоносна катастрофа. И губи този, който отбие настрани.

— Не вярвам, че Господ ще си играе на това — отбеляза тя мрачно.

— Малка сестричке — отвърна Куутма, — със сигурност го прави. Но не Той шофира колата. Избира си пълномощници. И на този етап избра теб.

— Ти ме избра, Танану.

— Вярно е. Но кои са обстоятелствата, които те превърнаха в правилния избор? Те не зависеха нито от мен, нито от теб. Провидението се движи чрез нас в собствената си посока и тя се различава от нашата до такава степен, че преминаването му може да ни навреди. Можем само да се надяваме, че ще оцелеем, след като волята Му бъде изпълнена. Не можем да искаме да разберем.

Той се вгледа в Диема замислено.

— Постигна голям успех за много кратко време.

— Благодаря ти, Танану.

— Но едно от нещата, които си извършила, не ме прави щастлив, малка сестричке. Изпълва ме със страх.

Лицето на Диема остана безизразно, но стомахът й се сви.

— Не съм сторила нищо, с което да проваля плана ти, Танану — каза тя.

— Разбира се, че не си — съгласи се той. — Но по време на странстванията си се отклонявала от задачата, за да проучиш въпрос, който не е свързан с нея.

Диема сведе глава, отчасти за да скрие изписаната по лицето й вина, а и защото наистина се срамуваше.

— Няма да се повтори — обеща тя решително.

— Роналд Стивън Пинкъс — каза Куутма, като наблегна на всяка дума. — Момчето, което уби. Проучвала си семейството му, родителите и живата му сестра. Защо го направи?

Диема се насили да погледна Куутма в очите.

— Просто от интерес — отговори тя. — Нищо повече. Учителите ни учеха да изследваме системата в света на адамитите. Семейството на момчето е система. Моето действие я промени. Исках да видя как системата реагира на промяната.

— И нищо повече?

— Нищо повече, Танану.

Куутма кимна.

— Нарече се с името на семената от смокиня — напомни й той. — Проучи ги. Лекотата е добродетел, която ще ти послужи чудесно. Да летиш през живота на адамитите, но без да го докосваш и без да бъдеш докосната. Казвам го не да ти се карам, а за да ти помогна.

— Какво да правя сега? — попита Диема, която отчаяно искаше да смени темата.

— Събери ги — бързо отговори Куутма. — Всичките. В определения ред, който вече обсъдихме.

И тя го направи. Остави провидението да си свърши работата. Остави чука да се срещне с пирона.

В седем и половина сутринта Саутхамптън Роу вече бе оживена. Рулетките на магазините бяха вдигнати наполовина, така че служителите да се пъхнат отдолу и да започнат да подреждат рафтовете. Луксозните кафенета и закусвални бяха претъпкани с ранобудници, които се отправяха към магазините и офисите в Уест Енд, а по-евтините — с изморени чистачи и охранители, приключили нощната си смяна.

Кенеди вървеше сред тях като временен гост, който не принадлежи нито към нощта, нито към деня. Умора и тревога я отдалечаваха от всичко. Чувстваше се така, сякаш повърхността на мозъка й е изтъркана с шкурка.

Предишната вечер напусна апартамента на Изи само с дрехите на гърба си. И двамата й нападатели бяха още в безсъзнание, а Самал вероятно щеше да има нужда от сериозна медицинска помощ, ако иска някога да свири на пиано или да каже изречение с повече от една сричка. Но нервите на Кенеди бяха съсипани и тя не можа да се принуди да си събере багажа в присъствието на двете неподвижни мъжки тела, които трябваше да прескача, докато търси блузите и панталоните си сред елегантните рокли и секси бельото на Изи.