Адам Блейк - Децата на Юда

— Как те наричаха? — попита Куутма.

— Беше много отдавна — повтори момичето.

— Сигурен съм, че помниш — подтикна я той.

— Наричаха ме „копеле“.

А също и „смеска“, „курвенска рана“, „мелез“, „адамова ябълка“. Стотици обиди, все едни и същи. „Майка ти излиза във външния свят, разтваря крака и чака някой да я оплоди, а после се появяваш ти.“

— Бер Лусим също бе дете на жена от Келим. Вероятно обидите, които е изтърпял като дете, го настроиха срещу Келим.

Куутма вдигна чашата си, сякаш за да отпие отново, но само се вторачи във водата и не проговори дълго време.

— Шеколни беше прав в едно отношение — промърмори той накрая. — Промяната… промяната може да настъпи, независимо дали искаме, или не. Дори не съм убеден, че ще е за лошо. Вероятно на този етап застоят е най-лошия ни враг. Застой и упадък.

Той се отърси с видимо усилие от мрачното си настроение, погледна момичето и вдигна чашата си за наздравица.

— Не трябва да говоря по този начин в деня на триумфа ти — каза той. — Наблюдавах те по време на обучението. Не знам дали си наясно с това?

Тя, разбира се, беше наясно, но прояви скромност.

— Да — каза Куутма. — Наблюдавах те и бях доволен. Горд. Радостен. Преживяла си най-лошото и въплъщаваш най-доброто. Надявам се да доживея да видя как се издигаш до висотите, които заслужаваш.

Момичето се почувства неудобно от похвалите.

— Какво трябва да направя? — попита то, за да промени темата, а и защото изпитваше силно желание да научи задачата си.

— Изпращам те срещу Авра Шеколни и Бер Лусим — простичко отвърна Куутма. — Искам да разбереш колко на брой са еретиците, къде се намират и какво правят.

— И да ги доведа у дома да бъдат съдени?

— Не — поклати глава Куутма и потта по челото му проблесна. — Или поне не веднага. Бер Лусим е страшен противник и не знаем колко души го подкрепят. Не можеш да се справиш с всички сама. Помисли в какво неудобно положение ще си при подобна среща. Няма да можеш да постигнеш много по този начин.

— Тогава ми дай помощници, които са достатъчно силни — каза девойката.

Не се съмняваше, че тя ще е водачка на групата. Не подценяваше уменията си, а и Куутма не би говорил по този начин с обикновен воин.

— Да — отвърна той. — Ще го направя.

Докато й обясняваше плана си, тя започна да проумява защо й бе предложил да се откаже, ако иска. Но не възнамеряваше да се отказва. Знаеше, че скрупулите на Куутма са неоправдани, а това, което според него би я затруднило, щеше да й се удаде много по-лесно, отколкото би могъл да си представи.

Той завърши речта си и зачака отговора й.

— Ще се нуждая от ново име — каза тя накрая.

Куутма се обърка от неочакваната молба.

— Няма да мога да свърша работата, ако им кажа коя съм — обясни девойката, приковала очи в него, за да му покаже, че думите му не са я разстроили или засрамили.

Куутма се замисли.

— Така е — призна той. — Вероятно си права.

— Ще бъда Диема — реши тя.

Думата означаваше семенца от смокиня, нещо леко, което пътува надалеч с вятъра. За нея имаше и буквално, и иронично значение. Щеше да пътува надалеч, но възнамеряваше да го направи по своя воля.

Бездруго никога не беше харесвала името Табе. Напомняше й прекадено много за майка й.

Диема заживя сред народите и изучи обичаите им. Мислеше, че вече ги знае, но откри, че има разлика между ръководените от учителите й пътувания и тази велика одисея, това страхотно пътешествие в непознатото.

За да оцелее в света на адамитите напълно сама през повечето време, Диема нямаше друг избор, освен да се нагоди към него, което бе тежка задача. Ходеше на случайни срещи и сбирки, групи за подкрепа, купони за запознанства, караоке вечери по баровете, бизнес семинари, рок концерти, вечерни класове и групи за молитви. Профучаваше през тях като екзотична частица през резервоар с пяна, натрупвайки маса и бързина, усвоявайки ролята си. Беше млада и доста привлекателна, но все още не можеше да контролира напълно сигналите за общуване, които изпращаше, затова повече от веднъж се озова в ситуации, в които рискуваше да я нападнат или изнасилят. Но тя се справяше с лекота с мъжете, които я заплашваха, и показа справедливост, като само ги нараняваше, но не ги превръщаше в инвалиди. Всеки от тези инциденти беше урок за нея. Никога не бе предполагала колко важен е сексът сред неизбраните и колко голяма част от ежедневния им живот е посветена на него.

Тази част от задачата на Диема, която Куутма бе нарекъл „приспособяване“, нямаше срок. Тя сама трябваше да реши кога е готова да продължи. Нужни й бяха три месеца. Отчасти се дразнеше от загубата на време и устрем, но от учителите си бе научила колко важно е търпението, когато искаш да си стъпил здраво на земята. Ако се наведеш извън центъра на тежестта си, дори и най-слабият противник може да те повали. А тя не възнамеряваше да допусне подобна грешка.