Адам Блейк - Децата на Юда

Една вечер, след като хапна в стола, девойката бе заговорена от вестител, който й каза, че Ушана я чака във фитнеса. Когато стигна там, намери учителката на тъмно. В краката й бе коленичил мъж, всъщност момче. Ръцете и краката му бяха вързани с къси вериги към един от гимнастическите коне, към който бяха прикрепени железни халки. Момчето бе на нейната възраст, но с бяло-руса коса, каквато почти никога не се срещаше в племето. Беше с наднормено тегло и облечено в причудливи къси панталони и туника без ръкави, на която пишеше „Домашно приготвена за по-хубав аромат“. То бе ужасено, а по бузите му имаше следи от скорошни сълзи.

Момичето веднага разбра какво се очаква от него, но не каза нищо. Представи се на учителката с почтителен поклон и пренебрегна момчето напълно, докато Ушана не кимна към него.

— Това е Роналд Стивън Пинкъс — каза тя. — Поздрави го на собствения му език.

— Какъв е неговият език, Танану? — попита девойката.

Беше наясно, че не трябва да приема английския за даденост, макар надписът на тениската да бе на този език.

— Английски — отговори Ушана с одобрение в гласа.

Момичето се завъртя.

— Добър вечер, Роналд Стивън Пинкъс — каза то.

На лицето на момчето се изписа изражение, в което бяха примесени изненада и надежда.

— Мамка му! — изкрещя то. — Говориш английски! Слава богу! Слушай, станала е някаква грешка. Мислят ме за някой друг, но аз съм никой. Отведоха ме от улицата и е… ами не знам. Не знам какво искат.

Девойката му обърна гръб и погледна Ушана.

— Убий го — нареди й учителката.

Момичето кимна в съгласие, но не помръдна. Искаше да е сигурно.

— За какво престъпление? — попита то.

Момчето нямаше представа за какво си говорят.

Погледна от нея към Ушана и обратно. Вероятно си мислеше, че момичето предава на учителката онова, което той му е казал.

— Няма престъпление. Убий го, защото аз ти нареждам.

И тя го направи. С голи ръце, защото не беше определено оръжие. По-късно заплака, но безмълвно и никой в общежитието не я чу. Роналд Стивън Пинкъс не беше от племето. Беше нередно да плаче за него, а и срамно. Тя си обеща, че следващия път ще се справи по-добре.

Когато му дойде времето, я изпратиха обратно при Куутма с бележка от учителите й, в която пишеше само: „Тя е готова“.

Куутма я приветства с бащинска прегръдка и изрази страхотно задоволство от постиженията й. Девойката му благодари мило. Никой от двамата не спомена оценката по психология, дадена й от Ритуел, и така тя си спести необходимостта да критикува един от наставниците си.

Куутма я почерпи с пресни плодове и вода, подправена с канела и карамфил. Предложи й и вино, но тя не обичаше алкохол. Той пречеше на поемането на келалит и забавяше реакциите.

Поседяха в дружелюбно мълчание известно време в същата стая, където се бяха срещнали преди три години.

И Куутма мислеше за старата им среща.

— Веднъж вече ти казах, че имам план за теб — започна той. — Време е да го задействаме.

За момент девойката преживя приятно объркване. Ако Куутма я бе повикал тук, за да й нареди да действа, значи тя наистина вече бе Предвестник. Простичките му думи бяха церемонията по дипломирането й, тържественото й влизане в елитните редици на Елохим.

— Готова съм — каза тя.

— Добре.

Куутма напълни чашата й с вода, после и своята. Очевидно виното бе донесено само в случай че тя го иска.

— Но трябва да знаеш, че задачата ти е необичайна — каза Куутма. — И имаш право да я откажеш.

Тя кимна и се зачуди какво ли ще иска Куутма от нея, та смята, че може да му откаже или да се поколебае, преди да приеме.

— Знаеш, че един от старейшините ни напусна. Бих казал, че той е старейшина само по титла. Всъщност е по-млад от мен.

— Да — кимна момичето. — Разбира се.

— Той беше Йедима — продължи Куутма. — Семето. Онзи, който по време на събранията на Сима е упълномощен да обмисля бъдещето и да спори в името на промяната. Но той се отказа от поста и титлата си. И сега е човекът, който беше преди. Авра Шеколни. Шеколни започна да се разпорежда прекалено много в съвета на старейшините и да поставя под съмнение най-важните и свещени принципи, според които живеем. Идеята му е, че племето е разтълкувало погрешно сделката ни с Господ. Твърди, че целият ни начин на живот е основан на грешка. Спори, че Господ ни е обещал земята, но не е обещал да ни я достави. И очаква да предприемем определени действия, за да изпълним божията воля. Разбираш проблема, нали, сестричке?