Адам Блейк - Децата на Юда

По-късно Куутма й разказа, че това било нещо обичайно. Много млади мъже и жени, обучаващи се за Предвестници, преживявали нещо като концептуална парализа, когато излизали от Гинат Дания за първи път и навлизали в огромните страни на адамитите. Някои никога не се съвземали и не успявали да станат истински Елохим. Други се приспособявали, но пък развивали психози, когато били навън. И изглежда този проблем се задълбочаваше при всяко ново поколение, вероятно поради огромната пропаст между Гинат Дания и света на неизбраните.

Момичето оцеля от екзистенциалната криза, като разглеждаше света от естетическа гледна точка. Мащабът бе инструмент, използван от художниците с цел постигане на определен ефект. И колко велик наистина беше Господ, творил върху платно, толкова гигантско, че милиони мъже и жени можеха да изживеят живота си върху него.

Обучението продължи. Всяка седмица, всеки ден тя се отдалечаваше все повече от хората, с които тренираше. В ръкопашния бой редовно размазваше противници, много по-едри и силни от нея. Волята й бе като опъната струна в дребното й стегнато тяло.

Отличи се в използването на оръжия.

Отличи се в стратегическо и тактическо мислене.

Отличи се в издръжливост.

Отличи се в интелигентност и събиране на информация.

За съучениците й бе въпрос на чест да се съревновават с нея. А ако някой я победеше в нещо, макар и само временно, той се хвалеше с постижението си в продължение на месеци.

Много от момчетата в групата проявяваха романтичен интерес към нея. Също и много от момичетата, тъй като в племето нямаше задръжки относно онова, което адамитите наричаха хомосексуалност. Девойката обаче показа ясно на всички, че не се интересува от вниманието им. Всъщност тя се боеше от интимността така, както другите се страхуваха от самотата. Да допусне някого в живота и леглото си, да изрича непремислени думи в страстта си беше идея, която едновременно я възбуждаше и отвращаваше. И веднага щом изпиташе интерес към някого, независимо дали беше момче или момиче, макар че повечето бяха момчета, отвращението надмогваше възбудата. Можеше да си представи физическия акт на секса, но останалото бе прекалено изнервящо.

Когато най-после се отдаде, актът напомняше повече за насилие, отколкото за любов. Беше през третия и последен ден на полево състезание и нейният отбор се съревноваваше с друг, много по-добър от тях, който ги бе надхитрил още в самото начало. Ако тя беше водачката на групата, щеше да се справи и в крайна сметка да извоюва победа. Но водачите се избираха случайно и нейният бе импулсивно момче на име Деш Нахир, което не бе подходящо за задачата.

На третия ден отборът бе приклещен в неудобна за защита позиция на дъното на плитко дере и унищожен от енергична атака, която ги остави покрити от глава до пети с червена боя, която символизираше кръв.

Момичето трябваше да прекара три часа, легнало на мястото, където го застреляха, преди да се чуе тръбата, известяваща края на битката.

Веднага щом успя да се раздвижи, то намери водача на отбора, който се преобличаше в съблекалнята, и се хвърли върху него. Не го удари, нито го срита, само притисна тялото си към неговото, така че униформата му да се омаже с червена боя от нейната. По този начин той щеше да е задължен да поеме част от срама, който всъщност си беше негов, а не неин.

Но във вълнението й, макар и доминирано от гняв и безпомощност, имаше и други чувства. Притискането на тялото й към това на Нахир възбуди емоции, които не бяха неприятни, а когато той я целуна колебливо и уплашено, тя отговори.

Връзката им продължи пет седмици, достатъчно дълго, за да й покаже, че е била права още от самото начало: раздразнението и отегчението от близостта на човека, когото си допуснал до себе си, надмогваха възможните удоволствия. Тя съобщи на Нахир, че слага край на отношенията им. Огорчението му бе адски силно и той дори забрави за достойнството си и започна да й се моли, но тя му обърна гръб и се отдалечи.

Имаше и друга връзка, с едно момиче, четири години по-голямо от нея. Започна я, за да се увери, че причината за провала на предишната не е само изборът на неподходящ човек. Резултатът обаче бе същият, макар че отношенията им продължиха малко по-дълго и завършиха доста по-бурно.

Девойката се обучава три години. Не беше достатъчно дълго, но тя знаеше, че времето им е кратко. Усещаше това по начина, по който учителите ги подтикваха, и по факта, че понякога, когато вдигаше глава от упражненията на тепиха или в класната стая, виждаше самия Куутма или един-двама от ангелите му, които я наблюдаваха внимателно.