Адам Блейк - Децата на Юда

Учителите не се безпокояха от високия процент напускащи. Един по един учениците изпадаха, след като се проваляха на някой изпит, или просто спираха да посещават упражненията по някаква причина, която момичето не разбираше.

През третата година започнаха да взимат келалит. Първия път, когато младата жена го взе — само малка капка от прозрачната течност върху езика — й се стори, че заливат мозъка й с течен азот. Всичко стана невероятно остро, ясно и адски бавно. Чувстваше се едновременно силна и мъртва, сякаш тялото й бе пълно с разтопен метал, който сега се бе охладил и втвърдил в ужасяваща машина с нейната форма.

Изкараха я на тепиха и й изпратиха трима противници едновременно. Всичките бяха Елохим като нея, но без да са получили от лекарството. Боят продължи деветдесет секунди. После тя повърна зверски и лежа будна през по-голямата част от нощта, разтреперана и изпотена.

— Това е отрова — обясни й учителката Ушана, когато попита. — Точната формула знаят само химиците, които я произвеждат, но всичките й производни са смъртоносни. Адамитите употребяват дрогата за удоволствие и се пристрастяват към нея. Взимат все по-големи дози и накрая мозъците и телата им умират от натрупаните токсини.

Момичето бе шокирано и уплашено въпреки желязната си воля. Загубата на контрол се намираше на едно от челните места в списъка му със страшни грехове.

— По какво се различава начинът, по който ние използваме дрогата? — попита то с надеждата да получи успокоение.

— Не получаваме удоволствие от нея — отговори Ушана.

По-късно Куутма й обясни, че има и нещо повече. Каза й, че дрогата, която бе едновременно проклятие и благословия, не е обикновено вещество, а смес от много, като някои от тях воюват едно с друго. Основната й съставка предизвиква еуфория и усещане за безмерна сила, но замъглява мозъка и затъпява сетивата. Келалитът пък засилва сетивата и ускорява физиологичните процеси. Притокът на информация през нервите се засилва, което означава, че възприемането и действията са много по-бързи. Дрогата поддържа основното усещане за сила и радост, за да накара този, който я приема, да не изпитва болка, която по принцип би го разсеяла или дори обездвижила. От мръсното и срамно удоволствие на адамитите химиците на племето бяха изработили могъщо оръжие за воините.

И смъртоносно. Причината за смъртта на повечето Елохим, които живееха сред неизбраните, бе ефектът от келалита.

През следващите седмици и месеци девойката свикна с употребата на това оръжие с две остриета, на тази предателски смесена благословия. През лятото на третата година вече можеше да понесе пълна доза келалит въпреки дребното си тяло и да функционира със засилена възприемчивост и издръжливост в продължение на часове. Освен това свикна да се справя с физиологичните и емоционални сривове, които неизменно следваха употребата на дрогата.

Отново тя бе пример за всички останали. Модел, който следваха и имитираха. Когато друга ученичка, Езали, умря от свръхдоза келалит и вкочаненото й посивяло тяло бе пренесено през общежитието в пълна тишина, невяра и отрицание, девойката осъзна, че това да си начело на класа си има и отрицателни страни. Езали се бе опитвала да стане като нея.

След това момичето странеше от останалите още повече. И преди не бе окуражавало обожанието на съучениците си, но сега вече отхвърляше всички покани нарочно грубо. Не искаше повече смъртни случаи на съвестта си.

И издържа. Спечели. Взе всичко, което учителите й даваха, преработи го и като паяк го върна в копринена нишка. Само най-старият учител, Ритуел, който преподаваше някои от уроците по психология, й даде по-ниска от отлична оценка. Всъщност я скъса. Когато тя го потърси да попита защо, той отговори прямо, но загадъчно:

— За да те накарам да поспреш.

— В какво да поспра? — попита тя.

Ритуел разтвори ръце и й показа празните си длани.

— Не знам — призна той.

— Тогава…

— Бездействието може да е важно като действието. Паузата, преди да действаш, е изпълнена с много неща и едно от тях е истината.

— Но аз не се провалих на изпитите ти — запротестира тя. — Отговорих на всички въпроси. Не вярвам да съм допуснала значителни грешки.

— Въобще не допусна грешки. И точно това ме притесни. Мисля, че някой ден може да ти е от полза да знаеш, че не си съвършена. Близостта до съвършенството понякога е опасно нещо. Имам предвид, опасно за душата.

Предстоеше й още един изпит, за който учениците си разменяха откачени слухове и безвкусни шеги. Всички знаеха само, че ще бъдат изпитани, когато най-малко очакват това. И човек може да се провали, ако изтърси неподходяща дума или направи неподходящо движение.