Адам Блейк - Децата на Юда

Затова просто напусна жилището, като заключи вратата зад себе си.

Отби се бързо в своя апартамент на долния етаж, където метна няколко ризи и малко бельо в сакче.

Беше посъветвала Изи да промени напълно начина си на живот. Когато те преследват, най-лошото е да се придържаш към навиците си и да се виждаш с познатите си. Рано или късно ще попаднеш в капана. Тя последва собствения си съвет. Отдалечи се на километър от дома си, преди да хване такси.

— Накъде, скъпа? — попита таксиджията.

— Откъде взе последния си клиент? — попита го Кенеди.

— Кво?

Таксиджията очевидно заподозря нещо лошо във въпроса.

— Последният ти клиент — повтори Кенеди. — Откъде го взе?

— От площад „Талбът“ до гара „Падингтън“.

— Чудесно. Закарай ме там.

Изборът беше добър. Площад „Талбът“ се отваряше към „Съсекс Гардънс“, където всяка втора къща беше хотел. Кенеди си купи няколко неща от денонощно магазинче, после се регистрира в един от хотелите, подходящо наречен „Бастион“, с плесенясали пиластри, обрамчващи вратата, и надпис в долния ъгъл на прозореца, който обещаваше „Безплатен безжичен интернет“.

Плати стаята в брой. Администраторът настоя да види лична карта с името Конрой, което тя му бе дала, но Кенеди приспа любопитството му с няколко двайсетачки.

Стаята имаше странна форма и очевидно бе обособена от части от съседните стаи. Кенеди подремна малко в тясното единично легло, но болката в наранената й страна я будеше всеки път, когато променеше позата си. Накрая се отказа и легна неподвижно по гръб, вторачена в олющения гипс на тавана, като се опитваше да осмисли как нещата се бяха объркали за толкова кратко време.

Не беше случайно. Светкавицата не удря на едно и също място два пъти, без да има причина за това.

Племето на Юда бе изпратило Предвестниците си, Елохим, да я убият.

Но момичето, което я спаси, също се представи за Елохим.

Колела вътре в колелата, пожари в пожарите.

Когато дневната светлина проникна през пердетата с щампи на цветя, тя стана и се изкъпа. Водата въобще не стана гореща, но бе достатъчно топла да накара плитката й рана да закърви отново. Кенеди изпита облекчение. Раната бе покрита с коричка и сега кървеше само защото я бе отворила отново. Имаше късмет, че Предвестниците използваха различни ножове за мъчения. Предназначените за убийство обикновено бяха напоени с мощно лекарство против съсирване, което правеше дори плитките рани смъртоносни.

Тя се избърса, съсипвайки хавлията, после дезинфектира и превърза раната. Време беше да действа. И отново да се превърне в мишена.

Защото първата й спирка щеше да бъде Лио Тилмън.

Кафене „Пантеонът“ на улица „Монтагю“ имаше толкова тясна и невзрачна фасада, че името му сигурно бе иронично. Когато Кенеди влезе вътре, откри, че е единствената клиентка, но пък помещението бездруго не можеше да побере повече от осем човека. Две маси, покрити с карирани найлонови покривки, стояха точно до вратата, в симетрия с двете навън. Зад тях имаше хладилник, прекалено голям за малкото пространство, който блокираше половината от тезгяха. На стената срещу автомата за напитки мърлява бяла дъска рекламираше специалитетите за деня — фалафел, сарми, салата с фета сирене. За гръцко кафене не звучаха толкова специални.

До тезгяха мъж със слабо спортно тяло, зализана назад коса и бандитски мустак, който изглеждаше като взет от чуждо лице, подреждаше парчета баклава върху кръгъл поднос.

— Здрасти — каза Кенеди. — Опитвам се да се свържа с Лио. Лио Тилмън.

Мъжът не вдигна очи от подноса.

— Да — отвърна той. — И?

— И ми казаха, че мога да му оставя съобщение тук.

— Аха.

Кенеди зачака, но не последва нищо друго.

— Ако ви оставя съобщение — продължи тя, — може би ще го предадете на Лио следващия път, когато мине оттук. Ако няма да ви затрудни прекалено много.

— Аха — повтори мъжът. — Ако.

— Слушайте — каза Кенеди. — Познавате ли Лио, или не? Ако не, изчезвам от живота ви.

Мъжът я погледна за първи път.

— Не си в живота ми, скъпа — сериозно каза той. — Ако видя този човек, ще му кажа, че го търсиш.

Той сви рамене и й се усмихна тъжно.

— Това е всичко, което мога да направя.

Кенеди прикова очи в неговите.

— И какво ще му кажеш? Дори не ти се представих.

— Ще му съобщя, че го търси много красива жена. И ще опиша хубавото ти лице и прекрасно тяло в такива подробности, че веднага ще разбере кого имам предвид.

Търпимостта на Кенеди към подобни дивотии не бе особено висока. Тя отвори уста, за да го наругае, но забеляза, че мъжът гледа над рамото й.