Адам Блейк - Децата на Юда

— Имаш мозъчно сътресение — каза тя. — Не се опитвай да мърдаш.

Очите й се стрелнаха обратно към посивялото лице на Тилмън и почервенялата му риза. Трябваше да направи нещо. Вероятно беше прекалено късно, но трябваше да опита.

Тя извади телефона си и започна да набира номера за спешни случаи. Ако Унгария беше член на ЕС, той трябваше да е 112. Ако не, щеше да се обади в бюрото за информация и да помоли да я свържат. Ръката на Диема стисна китката й.

— Канал нула — прошепна тя.

— Звъня за линейка — отвърна Кенеди, като издърпа ръката си. — Опитай се да останеш будна.

— Канал нула!

Момичето откачи радиостанцията от колана си на третия опит. Но после само се втренчи в нея, тъй като не виждаше ясно бутоните, за да ги задейства.

Кенеди взе радиостанцията от ръката й и я включи.

— Какво е канал нула? — попита тя.

— Кажи им… къде сме.

Ръцете на момичето се спуснаха отново към колана му. Кенеди чу пращенето по канала. Отсреща се обади ясен мъжки глас.

Скалпът на Кенеди настръхна — беше казал нещо на арамейски.

— На хълма Гелерт сме — каза тя.

Кратка пауза.

— Кой се обажда, моля?

— Диема е тук — отговори Кенеди. — Диема. Диема Бейт Евром.

— Пере ехон! — изкрещя Диема с глас на пияна. — Пере ехон адир!

— Чух — бързо извика мъжът. — На хълма Гелерт. От северната или южната страна?

— Северната. Точно над хотел „Гелерт“.

— Дръж канала отворен. Идваме.

Кенеди пусна радиостанцията и се втренчи в Диема, или по-скоро в онова, което тя държеше в ръката си. Малка спринцовка, от онези, с които диабетиците си инжектират инсулин, и ампула с безцветна течност. И двете паднаха в праха, когато ръката на момичето потръпна.

— Дал ле бехо’ота — каза Диема.

Кенеди взе спринцовката и я размаха пред лицето й.

— Диема, какво искаш да направя с това? — извика тя. — Говори на английски!

Очите на момичето се фокусираха за момент.

— Инжектирай я в сърцето му — каза то.

Беше време на болка и прегрупиране. Но не бе достатъчно, тъй като имаше прекалено много за вършене.

Екипът на Нахир от местни Елохим, лоялни на племето и клетвата си, отнесе Тилмън от хълма посред бял ден в кухата вътрешност на носилка, замаскирана като количка за сладолед. Диема и Кенеди вървяха до тях, скрили наранените си лица под маски с лика на Пунчинело, смешния детеубиец от италианската комедия дел арте. Труповете на Предвестниците, загинали на хълма, също бяха разчистени, но Диема и Кенеди не бяха в състояние да се поинтересуват как точно.

В най-близката обезопасена къща, зад обкованата с дъски витрина на бивша цветарница на улица „Столар Бела“, Диема бе прегледана от лекарите на Елохим. Сътресението й бе леко и вече минаваше, но имаше две спукани ребра и счупен пръст, който дори не помнеше как е счупила. Тя нетърпеливо отказа болкоуспокояващите, които й предложиха, и веднага щом започна да разсъждава трезво, попита за здравето на екипа си.

Нахир й обясни, че затворниците са в безопасност. Англичанинът вероятно щял да умре, но останалите били в сравнително добро състояние и готови да бъдат разпитани от нея.

Диема се надигна на пръсти, за да доближи лице до неговото, и му просъска, че ще е адски неудобно, ако англичанинът умре. Толкова неудобно, че ако се случи, тя ще се погрижи Нахир да прекара следващите няколко години в клоаката на Гинат Дания, почиствайки отходните канали с езика си.

— Аз все още съм емисарка на Куутма — напомни му тя със заплашително спокойствие. — И докато съм тук, в града ти, отговаряш пред мен.

Бяха повикани опитни лекари. Лио Тилмън бе прегледан грижливо и лечението му започна.

После Диема ги накара да намерят Бен Ръш и да го доведат. Той се намираше в болница „Ужоци“, където служеше за шивашка мостра на медицинска сестра с мускулести ръце, няколко метра конци и грубовата трудова етика. Обработен жестоко от юмруци, обувки и специални инструменти, Ръш беше неразпознаваем. Вече имаше седемдесет и три шева по лицето, скалпа, рамото и гърба. Сестрата бе оптимистично настроена за лявото му око, но засега то беше подуто, затворено и покрито с трийсет и пет шева.

Когато двама непознати мъже се появиха до леглото на Ръш и му съобщиха, че Диема ги е изпратила, той предположи, че са дошли да го убият, и категорично отказа да тръгне с тях.

— Тя каза — предаде му Шрага внимателно, — че никой освен теб никога не е обиждал гърдите й. Добави, че малко момче, което харесва големи гърди, вероятно си пада по извратен начин по майка си.