Адам Блейк - Децата на Юда

— Когато поостарях — каза той, сякаш разчел мислите й, — започнах да изпитвам раздразнение от излишния багаж. Святото, тържественото, родствените връзки са ужасно бреме. Вече пътувам леко. Да, ще те убия, без да се замисля. Все пак аз съм убиец. Защо да налагам ограничения на толкова чисто и просто нещо? А сега е последният ти шанс да зададеш въпроса си.

— Оттеглям го — промърмори тя.

— Наистина ли?

За първи път в гласа на Хифела се забеляза нещо като интерес.

— Кажи ми тогава, момиченце, какъв щеше да е въпросът ти. Просто съм любопитен.

— Добре. Защо го последва? Защо тръгна с Бер Лусим, който се изплю върху задълженията си и се отрече от хората си? Наистина ли мислеше, че е по-добър от цялата Гинат Дания? Всъщност вярвам, че вече ми отговори. Ако нищо не е свято, какво би могло да ти попречи да вършиш всички тези гнусотии?

— А, не съм казвал, че нищо не е свято — отвърна Хифела, като я потупа леко по тила с дулото на пистолета, сякаш беше учител, който се кара на непослушно дете. — Нали?

Тя бавно завъртя глава. Знаеше, че това може да го провокира да я застреля, но след като бездруго се готвеше да я убие, нямаше какво да губи. А и й се искаше, вероятно заради презрителния му тон и наглото потупване, да го гледа в очите, докато умира.

— Тогава това може да е въпросът ми — каза тя, като се опита да говори със същия презрителен тон.

Той наклони леко глава, но пистолетът, който сега сочеше към гърлото й, не помръдна и милиметър.

— Моля? — намръщено попита Хифела.

— Какво е свято за теб, Хифела?

— А — усмихна се той накриво, — мислех, че това е очевидно. Той, разбира се.

Диема се ококори за миг, а устата й увисна. Хифела се засмя на глас.

— О, дете, ако беше живяла по-дълго, щеше да научиш много неща. Но може би Господ ни оставя да умрем, когато реши, че сме стигнали до предела на възможностите си за учене. Когато мозъците ни се затворят, а единственото, което правим, е да живеем като животни или растения. Затвори очи.

— Не — възрази тя.

— Ако ги затвориш, ще бъде по-лесно.

— Тогава ти затвори твоите — предложи Лио Тилмън.

Гърмеж от изстрел оглуши Диема отново.

Ако Тилмън беше стрелял с дясната си ръка, ако тя все още функционираше, той щеше да се опита да убие врага, макар че мършавият, вече подобен на труп убиец и Диема бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха.

Лио се бе приближил към тях откъм хотела. Насочваше го сигналът от джипиеса — Диема бе оставила чипа в джоба си — но дори и без него разкъсаните от куршуми листа и надупчените дървета, както и пролятата кръв бяха пътека, която и идиот можеше да последва. На два пъти се бе сблъскал с тежко ранени Предвестници, осакатени от изстрели в краката. И двата пъти му се наложи да участва в престрелка с тях и да ги остави мъртви зад себе си.

Щом се приближи достатъчно, откри Диема по гласа й и гласа на онзи, който говореше с нея. Тилмън се бе научил да се придвижва безшумно в джунглите на три континента, а Диема и бледият тип бездруго бяха погълнати от разговора си и не чуха стъпките му.

Но в лявата си ръка носеше оръжие, с което никога не бе стрелял. Само луд би разчитал на подобен пистолет, когато приятел и враг стоят един до друг. Затова той се приближи колкото можеше повече без скелетоподобният мъж да усети присъствието му, стреля във въздуха и се хвърли върху врага.

Изстрелът свърши работа. Каза на убиеца, че е в опасност, и отмести вниманието му от момичето към Тилмън.

Но все още му оставаха около три метра. Подсилен от келалита, Хифела завъртя пистолета си и стреля, преди Тилмън да бе изминал това разстояние.

Диема, също подсилена от келалит, заби ръка в китката на убиеца и бутна пистолета му. Куршумът излетя настрани.

После Тилмън удари Хифела като танк.

Но в секундата преди сблъсъка Хифела бе преценил положението и бе взел решение. Вече имаше двама врагове вместо само един. Трябваше да избере по-опасния.

Той клекна и се завъртя и макар Диема да видя ритника, не можа да направи друго, освен да се примири с него. Петата на Хифела я удари странично по главата и я запрати надолу по склона.

Но цената беше доста висока. Хифела още не бе възвърнал равновесието си, когато Тилмън се метна върху него. Лявата ръка на Лио се спусна светкавично надолу и изби пистолета от ръката на убиеца, после нанесе зверско кроше в корема му. Предвестникът го изтърпя, забелязал, че юмрукът на противника му се забави малко в мига преди удара, което говореше за нараняване на дясната му ръка. Сега, когато Тилмън вече бе в обсега му, той отвърна светкавично на ударите.