Адам Блейк - Децата на Юда

Клонът, на който клечеше, едва успяваше да поддържа тежестта й, но онзи над него беше по-дълъг и дебел. Когато стрелбата се възобнови, тя се вдигна на него, запази равновесие и се затича.

Все още беше на около три метра над земята и я виждаха отдолу. Измъкна се от короната и излезе на открито. Дърветата тук бяха вековни и бяха сплели клони солидарно срещу набезите на града.

В края на клона Диема скочи. Не се целеше в определена част от съседното дърво, а само използваше растителността да омекоти удара от падането й на земята.

Приземи се на крака, което бе щастливо чудо. Точно отпред видя мъж с пушка в ръка, който се завъртя към нея. Диема го простреля в двата крака, после заби приклада на оръжието си в слепоочието му. Той падна на земята в безсъзнание.

Тя взе пушката му и се оттегли нагоре по хълма, като оглеждаше бързо дърветата около себе си. Долови движение и чу друг вик.

— Бе хин ет адом!

Да, помисли си Диема, на земята съм. Може би ще внимавате повече с пушките, когато рискувате да уцелите някого от собствените си хора.

Междувременно изстрелите от собствената й пушка звучаха като техните и ги затрудняваха да я проследят. Тя простреля друг мъж в коленете и го остави да пищи, после изчака един от другарите му да дойде да провери какво става и направи същото и с него. Нямаше нищо против да я кара така, докато не остане и един Предвестник, който може да ходи.

Продължи напред с надеждата, че ще привлече Елохим след себе си и ще ги отдалечи от останалите. Планът им вече бе провален, но все още се нуждаеха от жив Предвестник, когото да разпитат. Кенеди разполагаше с пистолета „Дан-инжект“, следователно имаше най-голям шанс да улови тази риба.

Разбира се, склоновете на хълма Гелерт сега бяха пълни с Елохим, които не бяха в състояние да ходят, но другарите им щяха да ги приберат веднага след като се справеха с Диема, а въпреки всичките й усилия това надали щеше да отнеме много време.

Докато мислеше за това, тя чу меко тупване на земята до себе си. Погледна надолу и видя граната, търколена до крака й. Срита я настрани, за да се затъркаля надолу по хълма, и се метна на земята по корем.

Или поне се опита.

Беше още във въздуха, когато ударната вълна я събори.

Кенеди се беше сблъсквала и преди с Елохим и бе оцеляла, най-вече благодарение на късмет и външна помощ, а веднъж, в Санта Клаус, Аризона и на проверената във времето традиция да носи пистолет в битка с ножове. Знаеше достатъчно, за да е сигурна, че ако остави този тип да се приближи до нея, вероятно ще умре.

Докато той напредваше, тя извади дан-инжекта от чантата си. Метна я надалеч, отпусна свободната си ръка настрани като участник в дуел във викториански роман и се прицели с лекото оръжие. Но това не беше истински пистолет, а модифицирана версия на пушките със стрелички, използвани от пазачите по зоологическите градини, за да приспиват опасни животни. Вместо куршуми оръжието изстрелваше стрелички с три милилитра фентанил.

Убиецът стигна до нея с три крачки. В този момент тя изстреля и двете стрели, целейки се в гърдите му. Но стрелите бяха по-бавни от куршуми, а и по-леки. Предвестникът, чиято пристрастеност към келалита усилваше значително възприятията му, ги избегна, накланяйки тялото си наляво и надясно.

Но това поддържаше мозъка му зает, докато Кенеди вдигна острата пръчка и го прободе в рамото.

Пръчката бе изработена от същата компания, произвела пистолета със стрелички. Задействаше се с пружина и бе модифицирана да изстрелва приспивателното или автоматично, или при натискане на спусъка. Онази, която Кенеди носеше, нелегално променена и смалена от двуметровата си дължина до около дванайсет сантиметра, бе настроена на автоматична стрелба. И тъй като беше оръжие за последна възможност, носеше пет милилитра фентанил вместо три. Очите на убиеца се ококориха шокирано, когато дрогата се вля в тялото му.

Но той не спря. Изби оръжието от ръката на Кенеди и в същото време я удари силно в корема.

Тя не видя юмрука му, затова не успя да смекчи удара. Сви се надве и изхърка агонизиращо. Последвалият светкавичен удар по главата й я накара да падне на колене, а пред очите й заиграха черни и бели петна.

Фентанилът е сравнително скорошна добавка към асортимента търговски приспивателни, синтетично етилово съединение, открито през шейсетте години и използвано отначало за спешно облекчаване на болка. Впечатляващо бързото му действие го направи идеален за употреба при жертви на изгаряния и травми, а ефектът на незабавно приспиване бе едната причина, поради която Диема го бе избрала. Другата беше химическа странност, отбелязана с ентусиазъм от изобретателя му: дори дългогодишни наркомани, привикнали с все по-големи дози морфин, реагираха на фентанила.