Адам Блейк - Децата на Юда

Буря от ритници и крошета се развихри върху Тилмън и той се препъна назад, изпускайки пистолета си. Хифела го последва и Лио осъзна, че губи. Нямаше начин да спечели битката, особено като се имаха предвид и външните фактори. Един от тях се гърчеше на земята зад Хифела. Тилмън се опита да тръгне в обратната посока, принуждавайки убиеца да обърне гръб на Диема, но едва успя да се задържи на крака.

Момичето се задейства, но Хифела го видя с крайчеца на окото си. Той скочи енергично, завъртя се и срита Тилмън в корема.

Диема опита отново. Движенията й бяха бавни — от удара в главата бе наранена и замаяна. Вдигна се на ръце и колене и се стегна за нов ход.

Без дори да я поглежда, Хифела срита пръст и чакъл в лицето й, после се завъртя и я ритна отново в главата. Тя падна, а той се приготви за нов ритник. Този път тя повдигна ръце, за да блокира удара, но кракът на убиеца дори не се забави, а се заби в слепоочието й.

Това беше чиста демонстрация на превъзходството му над двамата му противници. Но последният шут принуди Предвестника да се извърне от Тилмън. Лио се хвърли към него, размахвайки юмруци. Хифела обаче вече бе вън от обсега му и бе стиснал пистолета му. Беше очаквал реакцията на Тилмън, вероятно дори го бе подтикнал към нея. Вторачен в дулото на беретата, Лио, който бе броил изстрелите си внимателно, осъзна, че това е единственият му шанс. Празното оръжие изщрака глухо, а той стисна Хифела в мечешка прегръдка.

Тактиката му не беше много добра. Успя да притисне дясната ръка на убиеца към тялото му, но лявата остана свободна. Надяваше се само да го задържи неподвижен, докато момичето се стегне и го нападне изотзад.

Хифела започна да го удря в главата със зверска сила. Тилмън видя звезди, а после и тъмнина. Наведе се по-близо и зарови лице в рамото на убиеца, принуждавайки го да извие ръката си, което намали силата на втория и третия му удар.

Четвърти удар не последва. Опитвайки се да се измъкне от хватката на Тилмън, Хифела бе успял да напипа сиката, която стърчеше от рамото му. Той я извади бързо и я заби отново.

Шокът от убийствената болка и почти прерязаният му трапецовиден мускул накараха Тилмън да отпусне хватката си. Хифела се отдръпна от него и вдигна ножа, за да го забие в сърцето му.

Поемайки риска, от който Лио се бе уплашил, Диема простреля убиеца в главата. Куршумът мина през черепа му, влизайки през лявата тилна кост и излизайки през лявото му око.

Тялото на Хифела, този изключителен инструмент, се разбунтува срещу него. Той замръзна с ножа във въздуха, а ръката му затрепери. После спазъмът премина и той се хвърли напред.

Тилмън улови китката му и го завъртя бавно, за да го отдалечи от Диема. Тя беше на колене, лицето й — оглупяло от шока, очите й — замъглени. Държеше пистолета на Хифела пред себе си, сякаш поднасяше приношение към олтар, който никой друг не може да види. Изстрелът в главата беше шанс едно на милион и тя се възползва от него.

Всъщност, тъй като в пълнителя бяха останали единайсет куршума, възползва се единайсет пъти. Хифела се просна на земята. Тилмън падна до него, неспособен да се задържи прав. Внезапно откри, че гледа право в отпуснатото измъчено лице на врага си.

— Било б’ейет ха йехуани — прохърка Хифела. — Сирута муот дил касех шох.

Думите изскочиха от него заедно с последните остатъци от духа му.

Кенеди ги намери първа, изминавайки същия път като Тилмън. Знаеше, че не може да е далеч от глутницата. Местната полиция и антитерористичното поделение бяха отишли право в хотела, където имаше десетки свидетели на престрелката. Виждаха се и трупове — един проснат по корем до басейна, а другият — на паркинга за персонала. Но и в парка на хълма Гелерт бяха чути изстрели и експлозии, така че това щеше да е следващата им спирка.

Тилмън беше в безсъзнание и почти със сигурност умираше. Земята около него бе пропита с кръвта му и обувките на Кенеди подгизнаха. От дълбоките рани по рамото и гърдите му течеше кръв, но слабо, като последните капки от празен варел.

Мъжът до него бе мъртъв. Дузина прострелни рани изпъкваха като черни ореоли по мъртвешки бялата му кожа.

Имаше и друг мъж, също мъртъв, но без видими рани, с изключение на повредената му ръка. И Диема бе там. Тя се опитваше да се изправи, но не успяваше. Предницата на ризата й бе омазана с повърнато, а кървясалите й очи изглеждаха неспособни да се фокусират.

Кенеди й помогна да седне и да се облегне на едно дърво.