Ричард Касл - Адска жега

Руук прегледа последните си обаждания — дали напук, дали по навик, Ники му се беше обадила от стария си телефон. Което означаваше, че онзи, който й беше дал, може би все още е у нея. Зачуди се така ли е и дали го е включила, след което извади своя и започна да се чуди как, по дяволите, да включи GPS-а.

Когато се свести, слепоочията й туптяха, чувстваше се така, сякаш е под вода. Главата сякаш бе твърде тежка за врата й, освен това не усещаше ръцете и краката си.

— Идва на себе си — чу се глас, който сякаш идваше от друго измерение. Хийт се опита да отвори очи и светлината от ярките флуоресцентни тръби над главата й ги прободе така жестоко, че тя веднага ги затвори отново.

Какво бе зърнала през този кратък миг? Намираше се в индустриално помещение, може би работилница или склад. От неравните стени стърчаха болтове, виждаха се метални рафтове, пълни с кутии и… инструменти, и някакви резервни части. Още един поглед би й разкрил повече, но не и ако пак трябваше да се взира в проклетите лампи. Опита се да се обърне, но не можа, така че извърна глава встрани и надникна отново. Подпрян на една пейка, все още с униформа, Харви се беше привел напред и я наблюдаваше. Носеше сини гумени ръкавици. Смущаващата картина предизвика известен прилив на адреналин и мъглата в главата й отчасти се вдигна. Тя спусна клепачи и мислено сгълча сама себе си, че не е прозряла по-рано факта, че Дзверът не я следва, за да я защити, а за да я държи под око. Харви се беше спотайвал точно пред очите й. Ники си спомни как му занесе вафлите на г-жа Борели и стомахът й се сви.

Из стаята се движеше още някой. С огромно усилие Ники извъртя очи и разпозна якето на мъжа, който я беше сграбчил на „Вандербилт“. И той носеше сини ръкавици, но не и маската си, което беше още по-тревожно — означаваше, че вече му е все едно че Ники може да го разпознае. Обърна се, дойде при нея и наведе лице към нейното.

— Ехо, Хийт, събуждай се вече — каза Дъч Ван Мийтър.

Тя се опита да се извърне, но не можа и си даде сметка защо. Не беше от хлороформа — и на ръцете, и на краката й имаше белезници. Хийт с мъка вдигна глава — бяха я оковали върху чифт кръстосани дъски, импровизирана версия на кръста на свети Андрю.

— Точно така — кимна Ван Мийтър, забелязал, че е осъзнала къде се намира. — И понеже си такъв печен детектив, сигурно сама знаеш какво следва.

Чу се изщракване, после — тихо жужене. Тя обърна глава към Дъч, който държеше заоблена стоманена палка с размера на изкуствен пенис. Върху пластмасовата й дръжка имаше бутон, а от нея излизаха два кабела, единият червен, а другият — черен.

— Голяма ирония, знаеш ли? Тия неща са измислени, за да облекчават болката. Гледай сега.

Тя трепна и извърна глава, очаквайки шока, но когато той допря уреда до ръката й, кожата й почти не изтръпна, а мускулът се сви съвсем леко.

— Едва ли е нужно да ти казвам какво още може това чудо.

Дъч отдръпна палката и я изключи.

— И така, по кой начин ще се разберем, по лесния или по трудния? — Ники не отвърна. — Добре, да видим. Първо по лесния. Къде е записът?

Тя се обърна с лице към него.

— Това е лесно — не знам.

Ван Мийтър кимна и каза на Дзвера:

— Никога не ни улесняват, а, Харв?

— Детектив Хийт, един съвет — обади се Харви. — Кажете му, за да се свърши по-бързо.

— Прав е. С болка или без болка, ти избираш.

— Казах ти истината, не зная.

— Да видим така ли е.

Дъч седна на един работен стол с колелца и включи палката.

Жуженето започна отново, този път — малко по-силно.

— Ще започнем полека, за да ти дадем възможност да се вразумиш.

Той докосна ръката й на същото място, само че този път вибрацията беше по-силна. Лакътят й се сви въпреки волята й и не се отпусна, преди Дъч да отдръпне уреда.

— Сега беше на ниска степен — уведоми я той. — Хрумна ли ти нещо ново?

— О, да — каза тя. — Сетих се за Сентръл Парк, когато Харви така удобно ме изтърва. Кой караше джипа?

— Дейв Инграм — отвърна Дзверът от другия край на стаята. — Петнадесет години в „Спешни услуги“, страхотен стрелец, а ти го очисти с късметлийски изстрел.

Дъч завъртя стола си към него.

— Дейв прояви несръчност.

— Подцени ме — каза Хийт и хвърли бунтарски поглед на Ван Мийтър.

— Е, аз не съм, затова играчката ми има толкова много настройки.

Той завъртя копчето и жуженето се усили. Хийт се опита да пренебрегне ужасяващия звук и втренчи мрачен поглед в Дъч.

— Какво е заснел Алън Баркли? Какво има на записа и струва ли си да убивате всички заради него?