Ричард Касл - Адска жега

— Партньорът ти се отказа и си тръгна — каза Хийт.

Фелър опря пръст на устните си и прошепна:

— Прекъснах тока, за да ги изкарам от тук.

Той освободи единия й глезен, а после и другия. Когато дойде да отключи белезниците на китките й, тя видя пистолета на колана му.

— Можеш ли да вървиш? — попита Фелър.

— Мисля, че да — прошепна тя и седна. — Взели са ми обувките.

— Карай боса — каза той и тръгна към вратата. Подаде глава навън, огледа се и й направи знак да го последва. Тръгна пред нея и когато Ники излезе на дъжда, веднага си даде сметка къде е. Сградата, в която я бяха вкарали, голяма горе-долу колкото товарен вагон, беше работилница на края на пристанището за отпадъци на река Хъдсън. Работното време беше свършило и нямаше никакви коли, с изключение на патрулката на Харви и таксито на Ван Мийтър. Фелър посочи към другата страна на кея и ръцете му изобразиха волан.

Движеха се толкова бързо, колкото можеха да си позволят, без да вдигат шум. Ники, която пресече ледения цимент боса, вървеше по-тихо. След 50 метра внезапно спряха — точно пред тях, от една от бараките по пристана, се разнесоха гласове.

— Въпреки това опитай пак! — раздразнено излая Ван Мийтър отвътре. Вратата се открехна, Фелър дръпна Хийт за ръката, двамата притичаха по кея и се скриха зад един контейнер за боклук.

— Това е трафопостът — прошепна той на ухото й. — Никога няма да отстранят повредата.

Фелър проточи врат и прецени разстоянието до колата си, която беше на другия край на пристана.

— Повиках подкрепления, така че сигурно е най-добре да клечим тук, докато дойдат.

И двамата се обърнаха към 12-то авеню с надеждата да зърнат червени и бели светлини, но колегите им още ги нямаше.

— Извинявай, че те обвиних, че си с тях — прошепна тя. — Реших, че с Ван Мийтър сте дупе и гащи.

— Бяхме, но от „Вътрешни разследвания“ му вдигнаха мерника и ме помолиха да го следя. Кофти е да постъпиш така с партньор, обаче…

Той повдигна рамене.

— Аз нямам оплаквания — отвърна тя. — Как ме откри?

— Бях в съда, когато чух съобщението, че те гонят при „Гранд Сентръл“. Набрах Дъч, но той не вдигна. Не бях сигурен, но си казах „Защо пък не“ и проследих транспондера на таксито му дотук.

— „Защо пък не“ — усмихна се Ники.

Точно тогава вратата към работилницата се отвори с трясък и Ван Мийтър кресна:

— Харв! Избягала е!

Фелър изруга, а Дзверът се показа от трафопоста и извика:

— Как?

— На кого му пука?! Веднага почвай да я търсиш!

Фенерчето на Харви се плъзна по околните сгради, а Дъч нареди:

— Провери оная кофа за боклук!

Фелър пъхна ключовете за колата си в ръката на Ники.

— Бягай! — каза й той, изскочи иззад контейнера и се хвърли към Харви с насочен пистолет. Хийт хукна и чу два изстрела. Надзърна през рамо — Фелър беше на земята. Харви го освети с фенерчето, после снопът светлина се вдигна и я откри. Той стреля и на метър пред нея изригна гейзер от мръсна киша.

В този момент моторът на таксито изрева, Ван Мийтър го изкара на заден ход и подгони Ники по кея. Нямаше начин да го надбяга и тя отчаяно се огледа, търсейки пролука между сградите, в която да се шмугне и да скочи в реката. Подсиленият от полицията двигател изръмжа — колата се приближаваше, а гумите й свистяха, разпръсквайки ледената помия, от която стъпалата й бяха изтръпнали.

Вместо на зигзаг, Ники рискува и хукна по права линия, позволявайки му да набере скорост и да забрави колко е хлъзгаво. Дробовете й горяха, но тя тичаше с всички сили към боклукчийските камиони, паркирани в редица пред хангара за разтоварване. Тя чакаше и чакаше, без да сменя посоката, а фаровете се приближаваха, обливайки гърба й с гореща светлина. Щом видя сянката си върху първия камион, Хийт се хвърли надясно, плъзгайки се по леда, който покриваше цимента като дебела пързалка.

Зад нея Дъч Ван Мийтър налапа стръвта, удари спирачките и изви волана, но смесицата от лед и дъжд по кея превърна таксито в хидроплан. Без сцепление дясната му половина се плъзна встрани и с все сила го блъсна в боклукчийската кола, при пълна скорост. Ники се изправи и го видя да лежи отпуснат върху въздушната възглавница.

Изтрещя изстрел и куршумът удари калника на таксито. Хийт искаше да вземе пистолета на Дъч, но Дзверът наближаваше и следващият път може би нямаше да я пропусне. Ники се затича към отворената врата на хангара, където изсипваха отпадъците и се прикри зад двуметровите бали, складирани там.