Ричард Касл - Адска жега

— Очакват ви.

Ники разсеяно се взираше в нищото. Точно това й трябваше — една-единствена нищо незначеща точка из постерите и бележките на информационния бюлетин срещу мястото й в коридора на „Полис Плаза“ 1. Асистентката застана пред нея, видя подутите й очи и внимателно й се усмихна. Симпатия. Само това не, стига толкова. През последните 12 безсънни часа беше изтърпяла достатъчно симпатия и не знаеше кое е по-лошо — съчувствените лица или утешителните думи.

Въпреки това Хийт стана и върна добронамерената усмивка на младата жена. После отново издигна защитната стена около емоциите си. Ако се замислеше за Руук, нямаше да може да ги овладее.

— Готова съм — каза тя, асистентката й отвори вратата, Ники си пое дълбоко дъх и пристъпи напред.

Малко стаи биха могли да изглеждат по-ледени и плашещи от конферентната зала на десетия етаж на „Полис Плаза“ 1 тази сутрин. Последния път, когато влезе тук, присъстваха само тя и Зак Хамнър, плюс чаровната двойка от „Вътрешни разследвания“, конфискувала значката и оръжието й. Това само по себе си беше достатъчно смразяващо, но сега Хийт щеше да се изправи пред цяла стая заместник-комисари, началници и администратори, които да я гледат под лупа. Още щом влезе, те престанаха да разговарят помежду си, за да я огледат преценяващо от главата до петите.

Зак я чакаше до вратата и я отведе до празния стол начело на масата. Докато минаваше край обветрените лица на големите клечки в Нюйоркската полиция, Филис Ярбъро приятелски й намигна. Хийт кимна на заместник-комисаря и зае мястото си.

Тод Аткинс, заместник-комисарят по юридическите въпроси, седеше срещу нея на противоположния край на масата. Щом Чукът седна на сгъваемия стол зад шефа си, Аткинс внимателно каза:

— Благодаря ви, че дойдохте. Осъзнавам, че моментът е ужасен за вас и искам да знаете, че сте в мислите ни.

Ники отблъсна поредната вълна смазваща скръб и успя да каже с най-професионалния си тон:

— Благодаря, сър.

— Поискахме да дойдете, за да вземем мерки веднага — продължи адвокатът на Централното управление. — Комисарят също щеше да дойде, но в момента е на среща в Капитолия и ние сметнахме, че е важно да поправим грешката, която допуснахме по отношение на вашия статут.

Той продължи и докато описваше гафа им с неясен, умишлено усложнен език, Ники усети, че попада в калейдоскопа, който я беше погълнал при замъка „Белведере“, след като я нападнаха. Гледаше Аткинс в очите, но около него се въртяха най-различни картини. Руук, отпуснат в ръцете й след изстрела… Монтроуз, който ругае разпечатките с данни за работата му… Бледото лице на Руук… Ван Мийтър, който проверява пулса на Стелджес в автоморгата… Кръвта на Руук в умивалника, когато най-сетне бе измила ръцете си… Дъската с подробностите за убийството на Граф, която капитан Айрънс изтри толкова небрежно, оставяйки само размазани следи от червения й маркер…

Заключителния тон на Аткинс я върна в настоящето.

— Прибързахме в заключенията си — каза той, — за което ви поднасяме искрените си извинения.

— Приемам ги, сър — каза тя и добави: — И ги оценявам.

Каменните лица наоколо се поотпуснаха, някои дори й се усмихнаха.

— Решихме веднага да ви върнем на работа, детектив Хийт — продължи Аткинс. — Трябва също да спомена, че от началото до края имахте ревностен защитник сред нас, но това не е тайна.

— Не е, защото тя не ни позволи да го забравим — разсмя се началникът на „Личен състав“, което разведри атмосферата.

— И така — каза Аткинс, — давам думата на заместник-комисаря по технологическото развитие. Филис?

Щастливо усмихната, седналата в средата на дългата махагонова маса, Филис Ярбъро се наведе напред и наклони глава, за да вижда по-добре Ники.

— Детектив Хийт… Приятно е отново да ви наричат така, нали? Е, не свиквайте с това. За мен е чест и привилегия да ви съобщя, че от днес не само отново сте следовател, но ще получите златна нашивка и чин лейтенант в Нюйоркската полиция.

Сърцето на Ники запрепуска в гърдите й, а Филис изчака аплодисментите да утихнат.

— Поздравления. Искам да добавя следното — не се съмняваме, че това е едва първото стъпало от изкачването ви в Централното управление.

Ръкоплясканията се усилиха, чуха се дори няколко „Точно така, точно така“. Накрая всички замлъкнаха и обърнаха глави към Ники — очевидно беше неин ред.

Хийт стана.

— Нека повторя онова, което казах на устния си изпит преди няколко дни. Работата в Нюйоркската полиция за мен е не просто работа, а целта на живота ми. Ако съм професионалист, това е именно защото я приемам толкова лично. Затова с удоволствие приемам възстановяването си в длъжност и ви изказвам своите благодарности.