Ричард Касл - Адска жега

Лъвел включи плейъра, а Делонгпри изгаси лампите.

Камерата беше в движение още в началото на записа. Първо изникна контролно табло, после кадърът се разми, докато операторът излизаше от колата, без да престава да снима, и пресече някаква тъмна улица. Това са кадрите, които редакторите изрязват от „Ченгета“.

Една пресечка по-нататък лещата се насочи към скривалище зад ниска стена. Операторът подпря камерата на най-горната тухла и образът се изчисти, а после премина в едър план, заковавайки се върху кола, паркирана на десет метра разстояние, пред един склад. Под оранжевата светлина на натриевите лампи Хийт лесно различи Серджо Торес, който наближи БМВ-то и се заприказва с Хъдълстън. Говореха тихо и нищо не се разбираше, но разговорът им беше небрежен — Хъдълстън явно се познаваше с Торес. Внезапно всичко се промени.

От двете страни на улицата светнаха фарове, две полицейски коли нахлуха с рев, заклещиха БМВ-то и биха спирачките, а гумите им изсвириха. Едната беше патрулка, а другата — Форд „Краун Виктория“. Хъдълстън кресна на Торес да бяга, но той не го направи. Вместо това сграбчи хлапака, повали го по лице върху капака на неговото БМВ и му сложи белезници. В този момент от патрулката излезе Дзверът, а от форда — Ван Мийтър, придружен от Стелджес.

Никой не бързаше, а атмосферата беше заплашителна, сякаш го бяха планирали. Вълнуваше се само Хъдълстън, който веднага започна да мрънка:

— О-о, стига, не ме арестувайте — татко ще ме убие! Имате ли представа кой е баща ми?

— Я да млъкваш — чу се гласът на Стелджес точно преди да го ритне в задника, както се беше навел над колата. Хъдълстън започна да псува, но те не му обърнаха внимание. Хванаха го за белезниците и го повлякоха към склада.

Наглостта на привилегирования за миг се превърна в страх. Хъдълстън се паникьоса.

— Ей, вие какво…? Закарайте ме направо в затвора тогава… Какво правите?

Той се опита да избяга, но четирите ченгета с лекота го удържаха. Камерата се раздвижи, за да последва групата и когато кадърът отново се стабилизира, те наближаваха склада и изрисуваната с графити табела с името на фирмата за униформи под наем, която го бе стопанисвала навремето. Вратата се отвори отвътре и някакъв мъж я задържа, докато влязат. Ники не го позна, но реши, че това е петият — Инграм, шофьорът на джипа, когото бе убила в тунела.

Щом той затвори вратата, Баркли продължи да снима, но настъпи затишие. Хийт използва паузата, за да огледа помещението — всички бяха като хипнотизирани, не издаваха нито звук. Само Филис Ярбъро не гледаше, навела глава към скута си.

Писъците на Хъдълстън изпълниха нощта, стряскайки всички в стаята. Те се раздвижиха и неволно се приведоха към екрана. Посвоему този индустриален склад, чиято нощна самота бе разкъсана от плач и писъци, им се стори дори по-зловещ от изтезанията, които не можеха да видят, но всеки от тях бе чувал за ТЕНС и знаеше какво става с хлапето. Няколкото минути изтезания с електричество, които се наложи да изслушат, сигурно се бяха сторили безкрайни на виещата жертва.

В зловещата тишина, след като всичко приключи, в далечината излая куче. Вратата се отвори и ченгетата изнесоха хлипащия Хъдълстън, който безсилно куцаше. Държаха го под мишниците и пръстите на краката му се влачеха по земята. Ван Мийтър се откъсна от глутницата и каза нещо по радиостанцията. Думите му не се чуваха, но накрая някой му се сопна. След няколко секунди се появи втори сребрист форд… а от него излезе Филис Ярбъро.

Дотогава вече го бяха вкарали в колата му, Торес дори закопча колана, без да сваля ръкавиците си. После отстъпи, за да й направи място и тя застана пред Хъдълстън, който я умоляваше:

— Моля ви, помогнете ми, моля ви…

— Знаеш ли коя съм аз? — попита тя.

Момчето я погледна и внезапно се паникьоса.

— О, мамка му, о, не…

— Добре, значи знаеш.

Той се разплака, задави се, продължи да я умолява и когато думите му преминаха в тихи хлипове, тя каза:

— Отнеси този миг в Ада, гнусен кучи сине.

Тя отстъпи встрани, а Серджо Торес затръшна вратата и двамата се присъединиха към останалите.

— Убийте го — каза Филис Ярбъро.

Стелджес отвори лявата врата и се наведе навътре. Скоро от колоните бумтеше „Американски идиот“ на Грийн Дей. Малко след това вътрешността на колата светна за части от секундата, а стъклото от страната на шофьора се пръсна.

Някой свали камерата от стената и образът заподскача. След това напълно се размаза, докато Баркли бавно отстъпваше от скривалището си на заден ход. Кракът му обаче закачи някаква бутилка, която издрънча и се търкулна, а едно от ченгетата извика: