Ричард Касл - Адска жега

— Животът й може да е в опасност. Не вярвам, че точно вие, сеньор Велес Аранго, бихте държали писател в плен против волята му.

Той стана и отиде при Руук.

— Знам, че отец Граф не просто ми даде своя свещен медальон — Пабло казва, че убиецът му е отнел живота на светец, посветен на нашата кауза.

После по сериозното му лице се плъзна сянка от усмивка.

— Освен това прочетох статията ви за тази Ники Хийт, разбира се. Вървете — каза той и посочи към стълбите. — Направете каквото е нужно, за да я спасите.

Руук тръгна, но Мартинес отново го спря.

— Фаустино, той ще те издаде.

Писателят огледа журналиста и каза:

— Не, няма.

Руук хукна към стълбите, но се сети нещо и се обърна към Велес Аранго:

— Може ли още една услуга?

— Que 36 36 От испански — „Какво?“ — Бел.прев. ?

— Нужна ми е всякаква помощ. Дали може да ми заемете медальона със свети Кристофър?

Велес Аранго посегна към бижуто и го стисна.

— За мен той е безценен.

— Знаете ли какво — предложи Руук. — Задръжте моите десет хиляди, така ще сме квит.

Ники Хийт хукна по Вандербилт авеню, провирайки се между пешеходците, които вървяха срещу нея на път към станция „Гранд Сентръл“. Хвърли поглед през рамо и го видя — наближаваше, а черната му скиорска маска стряскаше минувачите, които спираха, за да се обърнат след мъжа, който ги разблъскваше, за да мине. Онези, които не бяха смаяни, се оглеждаха за ченгета или за да проверят дали някой не снима филм.

Стана толкова бързо — тъй като бързаше да хване такси, Ники използва тайното си оръжие в този квартал и не застана на опашката на 42-ра улица. Тя беше отлично място, ако търсиш нови приятели, защото напредваше бавно. Вместо това зачака на „Вандербилт“, до клуб „Йейл“ — там слизаха много хора и беше лесно да си хванеш празно такси в движение.

Докато говореше с Руук и броеше стотинки за шофьора, мъжът я изненада в гръб. Хийт не видя откъде се появи, само долови движението, отразено в опръскания със сол прозорец на таксито. Преди да се обърне, едната му ръка й взе телефона, а другата я стисна за рамото. Изненадата за миг я извади от равновесие, но бойният й рефлекс надделя и тя се завъртя, използвайки инерцията, когато я беше сграбчил, за да забие рамото си в него и да го блъсне в светофара до входа на клуба. Той се просна по задник на тротоара, посегна към палтото си и Ники побягна.

Няколко пресечки по на север той започна да я настига и Хийт пресече „Вандербилт“. На пътя рискуваше да се изложи на куршумите му, така че се затича на зигзаг, за да му попречи да се прицели добре. Искаше да завие при 45-та улица и да се вмъкне във фоайето на „Мет Лайф“, където охраната щеше да й помогне. Освен това станция „Гранд Сентръл“ беше пълна с ченгета и служители от „Вътрешна безопасност“.

Тогава обаче се случи най-хубавото — пред знака „Стоп“ на 45-та спря полицейска кола.

— Ей! — извика тя. — 10-13!

Това означаваше „Полицай се нуждае от помощ“. Прозорецът на шофьора беше спуснат и когато Ники се намираше на десет метра от колата, той се обърна с лице към нея.

— Хийт, влизай!

Беше Дзверът. Тя се зачуди да не би все още да я охранява, но това бе малко вероятно. Просто късмет, може би? Едва ли, това не беше неговият район. Когато стигна до колата, тя би спирачките, забелязала пистолета в скута му, който сочеше право към нея.

— Влизай — повтори той.

Хийт изчисляваше шансовете да не я улучи, ако се шмугне зад задницата на колата, когато зад нея изникна ръка в черна ръкавица и притисна кърпа към носа и устата й.

Ники усети сладък вкус и припадна.

Роули се върна на телефона и съобщи на Руук, че няколко души са се обадили на 911, за да съобщят, че мъж със скиорска маска преследва жена в близост до станция „Гранд Сентръл“. В момента Очоа разгласяваше по радиостанцията, че жената е Ники Хийт и Роули смяташе, че докато Руук стигне до мястото, околните улици ще бъдат пълни с полицейски коли.

В превод това означаваше, че няма да постигне кой знае какво, ако отиде, но тъй като там я беше чул за последно, той продължи надолу по „Бродуей“. Докато чакаше на светофара при „Кълъмбъс Съркъл“, сърцето му заблъска, когато сравни преследвача със скиорската маска с мъжете, които бяха подредили Хорст Мюлер в апартамента му. Преживяваше обаждането на Ники отново и отново — вълнението й заради онова, което беше открила и внезапната атака, при която сигурно бяха отнели или строшили телефона й.