Ричард Касл - Адска жега

Пабло Гусман демонстративно се прокашля.

— Фаустино, ако е репортер…

— Г-н Руук е повече от репортер, той е журналист. Което значи, че може да му се има доверие. Мога ли да бъда сигурен, че няма да разкриете тайните ми, ако ви ги разкажа, как беше думата, неофициално?

Руук премисли въпроса.

— Разбира се, няма да ги публикувам.

— Пабло и неговите герои от „Хустиция а Гуарда“ ме спасиха от сигурна смърт. В затвора станах мишена на наемен убиец — човекът с ножа. Наеха и други. Както знаете, в случай като моя, спасяването изисква сложна логистика и немалко пари. Сеньор Мартинес, който наистина се е променил, събра пари тук, в Ню Йорк, за да подпомогне организациите за защита на човешките права в Колумбия и за да ми осигури безопасен преход дотук, за да започна славното си изгнаничество.

Той се изкиска и посочи към мазето, в което живееше.

— Кога пристигнахте?

— Преди три седмици. В Ню Джързи, след като заминах в дървен сандък от Пристанище Буенавентура, били ли сте там?

Руук кимна и си спомни за сведенията, получени от Ти-Рекс в Колумбия, че оттам е тръгнала тайна пратка за Гусман. В нея обаче нямаше експлозив, а писател!

— Животът ми в това мазе може да ви изглежда ужасен, но е рай в сравнение с онзи, който оставих зад себе си. Освен това ми помагат благородни нюйоркчани като пастора и енориашите от една ваша църква.

Той откопча яката на ризата си и извади голям медальон на тънка метална верижка.

— Това е свети Кристофър, покровителят на пътешествениците. Миналия понеделник един прекрасен човек, свещеник, който подкрепяше каузата ни, дойде само за да ми го даде.

Лицето му се изопна, на челото му се появиха бръчки.

— Разбрах, че бедният човек е умрял, но какъв мил жест, не мислите ли?

— Отец Граф ви го е дал в понеделник? — попита Руук. Знаеше, че това е твърде скоро след срещата му с Хорст Мюлер.

— Si. Отецът ми го даде. Каза, че е най-подходящият медальон за някой, който се укрива.

Руук не каза нищо. Само си повтори мислено тези думи, докато наблюдаваше как бижуто се поклаща на верижката си. Телефонът му избръмча и го стресна — беше Хийт.

— Може ли да вдигна? Приятелката ми е и знам, че е важно. Вижте, няма да й кажа къде съм.

Мартинес и Гусман поклатиха отрицателно глави, но Велес Аранго се наложи.

— Добре, но на спийкър.

Руук вдигна точно преди да се включи гласовата поща.

— Ей, привет — каза той.

— Доста се забави. Къде си?

Мартинес направи крачка към него.

— Първо ти — отвърна Руук и той се отдръпна малко.

— В „Гранд Сентръл“, опитвам се да хвана такси. В Осининг мина страхотно, Руук. Направо невероятно.

Той се боеше, че заради напрежението ще каже каквото не трябва и докато подбираше думите си, тя каза:

— Руук, добре ли си?

— Да, просто нямам търпение да говорим. Но нека да е лично.

— Да, ще бъдеш направо смаян. Да дойда ли при теб? Още ли следваш парите си? — Чу се шумолене и тя раздразнено изохка. — Ей, какво…

После Ники започна да пищи, а телефонът й изключи.

Руук скочи на крака и отчаяно се опита да я набере отново. Телефонът на Хийт дълго звъня, а той тръгна към стълбите, но Гусман го спря.

— Недейте, трябва да вървя!

Тогава се включи гласовата й поща.

— Ники, аз съм, обади ми се! Кажи ми какво става възможно най-бързо!

— Ники…

Пабло Гусман повтори името, замисли се и се обърна към Мартинес.

— Знаех си, че гласът й ми е познат. Това е полицайката, която ме привика.

— Мен също — отвърна той и застана до Гусман. Руук се опита да ги заобиколи, но Мартинес опря широката си длан на гърдите му и го спря.

— Трябва да й помогна, моля ви!

— Какво беше това за Осининг? — попита Мартинес, който бе излежал присъдата си там.

От момента, в който с изненада откри, че парите му водят до писателя дисидент, Руук си даваше сметка, че теорията за прането на пари от подкупи се разпада пред очите му. Тъй като никой в мазето не го беше заплашил с оръжие, нито дори Мартинес, той се видя принуден да рискува.

— Добре, вижте — каза той, обръщайки се най-вече към Фаустино Велес Аранго, който мълчаливо наблюдаваше от мястото си. — Приятелката ми е ченге и разследва убийство, което според мен няма нищо общо с когото и да е от вас.

— Убийството на отец Граф ли? — попита Гусман.

Руук премисли и кимна. Другият подръпна гъстата си брада и каза нещо на Велес Аранго на испански. Руук не разбираше всички думи, но тонът му преливаше от емоции. Изгнаникът сериозно кимна няколко пъти и когато разговорът им приключи, Руук умолително каза: