Ричард Касл - Адска жега

Хрумна му да се обади на Ники, но някой идваше — може би отиваше в тоалетната, а може би при управителя. Руук стисна тухлата между палеца и показалеца си и я дръпна. Стената се плъзна встрани — зад нея имаше отворена врата. През нея нахлу хладен въздух, който миришеше на плесен и застояла бира. Той се промъкна през вратата, затвори я и едва успя да различи дървеното стълбище в мрака. Тръгна по него на пръсти, като стъпваше близо до стената, за да намали скърцането. На долната площадка спря и се заслуша, а после го заслепи светлината на фенерчета. Някой го сграбчи за сакото и го завъртя към стената.

— Изгуби ли се, приятелче?

Беше Мартинес, който миришеше на парфюма на майка му.

— Напълно — опита се да се засмее той. — И вие ли търсите мъжката тоалетна?

— Какво си мислите, че правите, дявол да ви вземе? — чу се глас, за който той реши, че е на Гусман. Руук присви очи.

— Ще намалите ли малко осветлението, ще ми извади очите.

— Изключете ги — каза трети глас и фенерчетата се отместиха. Той чу изщракването на ключ и лампите светнаха. Руук все още се опитваше да се нагоди, когато третият мъж изникна пред него като привидение. Беше го виждал по новините и на кориците на книгите му. Насред импровизиран апартамент в мазето между старите бурета и щайги стоеше колумбийският писател изгнаник Фаустино Велес Аранго.

— Знаете кой съм, личи си по погледа ви — каза той.

— Не, съжалявам. Само се опитвам да си върна зрението, след като приятелите ви ми прегледаха очите — каза той и тръгна на заден ход към стълбите. — Явно ви развалям купона, така че няма да ви притеснявам повече.

Гусман го хвана за раменете, блъсна го в един стар хладилник и го претърси.

— Не е въоръжен — обяви той.

— Кой сте вие и защо дойдохте тук? — попита Алехандро Мартинес.

— Истината ли да ви кажа? Добре, тази сутрин майка ми ви даде десетте хиляди долара в онова куфарче. Мои са и си ги искам обратно.

— Алехандро, нима той те е проследил?!

Пабло Гусман тревожно се огледа, сякаш натрапникът беше довел взвод нинджи.

Руук може би допускаше сериозна тактическа грешка, но реши, че писателят има най-много власт в групата и реши да наблюдава него. После рискува да каже:

— Спокойно, няма никой. Дойдох сам.

Гусман взе портфейла му и извади шофьорската му книжка.

— Джеймисън А. Руук.

— А. като Аликзандър — каза той с надеждата, че Алехандро Мартинес ще повярва, че е тръгнал след парите.

— Хубаво име.

Руук обаче наблюдаваше Фаустино Велес Аранго, чиито дебели вежди се бяха сключили над мрачно втренчените му очи. Когато тръгна към него, Руук се стегна, очаквайки удар.

Изгнаникът спря на сантиметри от него и каза:

— Вие ли сте Джеймисън Руук, писателят?

Той предпазливо кимна, а Велес Аранго вдигна ръце, сграбчи десницата му и доволно я разтърси.

— Чел съм всичко, което сте писали някога.

Той се обърна към другарите си и каза:

— Това е един от най-добрите живи писатели документалисти. За мен е чест.

— Благодаря ви. Това, че вие го казвате, за мен е… Особено ми хареса думата „живи“, защото възнамерявам да остана в това състояние още известно време.

Атмосферата моментално се промени. Велес Аранго му направи знак да седне, придърпа си един стол и се настани до него. Останалите двама не изглеждаха напълно убедени и останаха на крака, но сякаш се бяха поотпуснали.

— Трябва да ви кажа, г-н Руук, че е нужен голям кураж, за да представите всички гледни точки така, както го правите вие, а после да се справите с опасните пречки пред публикуването на истината в медиите.

— Явно говорите за статията ми за рождения ден на Мик Джагър.

Велес Аранго се разсмя и каза:

— Мислех си по-скоро за материалите ви за Чечня и миньорите в Апалачите, но да, този за Мик в Портофино беше чудесен. Извинете ме за миг.

Писателят взе от масата малкото шишенце, което стоеше до рецептата от аптеката, извади едно хапче и докато отпиваше глътка вода, Руук прочете етикета. „Адефовир дипивоксил“, лекарството, което бяха открили в шкафчето на отец Граф. Вече знаеха за кого е било всъщност — явно пасторът купуваше лекарствата на Велес Аранго вместо него.

— Поредният бонус, когато гостуваш на правителството в затвора — каза той, докато затваряше шишенцето. — Един затворник ме поряза с нож и хванах хепатит Б.

— Сигурно е ужасно да живеете като Салман Рушди.

— Надявам се и аз да пиша толкова добре и да живея толкова дълго.

— Как се озовахте тук?