Майк Лосон - Вътрешният кръг

Макар че застана точно пред нея, жената изобщо не го забеляза. Отпи глътка от чашата си, после вдигна ръка и започна да навива кичур коса на пръста си.

Демарко се наведе и леко я докосна по рамото.

— Много съжалявам за Били, мисис Матис, но трябва да поговорим — промълви той.

— Ти си онзи, който беше тук преди известно време, нали? — попита тя, без да го гледа. — Как ти беше името?

— Джо Демарко, госпожо. Работя за Конгреса. В момента разследвам покушението срещу президента, а също така и смъртта на сина ви.

Джилиан кимна, но не стана ясно дали думите му достигнаха до съзнанието й.

— В такъв случай трябва да ме извините за негостоприемството, мистър Демарко — изненадващо ясно изрече тя.

— Моля? — учудено я погледна той.

— Не ви предложих питие, но се страхувам, че съдържанието на тази бутилка едва ли ще ми стигне да изкарам нощта. Изобщо не ме интересува за кого работите и бих се радвала, ако си тръгнете веднага. Нямам желание за разговори. Искам само да се напия и да поплача за детето си.

Демарко съчувствено кимна, но не мръдна от мястото си. След моментно колебание придърпа един стол и седна срещу нея, почти докосвайки коленете й.

— Съжалявам, мисис Матис — повтори той. — Но наистина трябва да поговорим.

Зачака реакция на думите си, но напразно. Жената продължаваше да гледа с празен поглед, механично навивайки кичур коса около пръста си.

— Според мен Максуел Тейлър е отговорен за смъртта на сина ви, мисис Матис — обяви той.

Очите на жената за пръв път се взряха в лицето му. В тях се четеше шок и объркване, като в очите на претърпял катастрофа в първите секунди след удара.

— Какво казахте? — дрезгаво промърмори тя.

— Казах, че Тейлър е отговорен за убийството на сина ви, госпожо. Съжалявам, но всичко насочва към него и Дейл Естъп.

— Дейл е змия на два крака — прошушна Джилиан Матис.

— Тук сте права. Именно той и Тейлър са принудили Били да им помогне за подготвяне на покушението. Той им е предал информацията за програмата на президента и системата за охрана. В допълнение е използвал файловете на Сикрет Сървис, за да открие подходящ човек, на когото да припишат престъплението.

— Проклет лъжец! — тръсна глава Джилиан и го погледна с открита ненавист. — Били никога не би направил подобно нещо!

— Казвам ви истината, госпожо — меко отвърна Демарко.

Той побърза да й разкаже цялата история. За предупредителното писмо, за това как заедно с Ема бяха проследили Били и за неговата реакция — да се обади на Тейлър и да поиска закрила от Естъп. Отначало Джилиан само клатеше глава, отказвайки да приеме думите му. Но когато свърши, главата й клюмна и очите й се затвориха. Беше ясно, че е победена от силата на аргументите.

— Искам да ми разкажете всичко, което знаете, мисис Матис — тихо, но настоятелно каза Демарко. — Сама виждате, че става въпрос за изключително важни неща. Защото Тейлър може да направи нов опит да убие президента.

— Господи, какво красиво дете беше Били! — прошепна в унес жената. — Само да можехте да го видите! Най-сладкото момченце, което Бог някога е сътворил. Русата му коса беше къдрава и мека, като на ангелче. И усмивката му беше ангелска, без следа от злоба.

— Убеден съм, че е бил точно такъв, мисис Матис. Знам, че беше достоен мъж, истински герой. Онези гадове са го принудили да им помага.

Всъщност изобщо не беше сигурен дали е било така, но в момента не можеше да измисли нищо по-убедително.

Джилиан направи опит да каже нещо, но не успя да намери подходящи думи. Лицето й се разкриви в трагична гримаса, устата й зина за отчаян стон, но от нея не излетя нито звук. От очите й се търкулнаха две самотни сълзи, оставяйки мокри следи по разкривените черти на лицето й. Тя обви раменете си с ръце и започна да се люлее в опит да си възвърне самообладанието.

— Господи, колко го мразя! — едва чуто прошепна тя.

— Кого, мисис Матис?

— Онзи мръсник Макс. Съсипа живота ми, а после и живота на Били!

Демарко замълча, защото нямаше представа за какво става въпрос.

— Разполагам с разпечатка от телефонните разговори на Били — подхвърли след известно време той. — В месеца преди покушението ви се е обаждал над дванайсет пъти. За какво си говорехте? Защо ви е търсил толкова често?

— Искаше да се преместя на север и да живея при него и Дарси — отвърна тя, продължавайки да се люлее. — Каза, че се тревожи за мен и иска да се махна от това проклето място. Отговорих му, че не мога. Че не искам да живея в голям град и да бъда в тежест на него и на съпругата му. Но Били беше страшно настоятелен и продължи да звъни. Тогава не разбирах защо толкова много иска да се преместя при тях, но сега ми става ясно.