Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Какво искате да кажете?

— Макс вероятно го е заплашил, че ако не му помогне, ще предприеме нещо срещу мен. Единственият начин да накарат Били да извърши нещата, за които разказахте, беше някой да заплаши мен или Дарси. Изобщо не би се изплашил за себе си. Вероятно се е надявал, че ако отида там, ще бъде в състояние да ме закриля.

Хубаво, това е съвсем правдоподобен мотив , съгласи се Демарко. Но не ми помага кой знае колко. Отношенията между участниците в тази игра все още му се изплъзваха.

— При предишното си посещение споменах името Патрик Донъли — вдигна глава той. — Но вие казахте, че не го познавате.

— Точно така. Кой всъщност беше той?

— Директорът на Сикрет Сървис, пряк шеф на Били. И той е замесен по някакъв начин в тази история.

— Не го познавам — сви рамене Джилиан.

— А имате ли представа как Били е постъпил в тайните служби?

— Благодарение на онзи мръсник, баща му.

— Имате предвид Естъп?

— Не, имам предвид Макс. Именно той е бащата на Били.

Демарко смаяно се облегна назад. Беше му трудно да повярва, че Тейлър е баща на Били, да не говорим, че този тип бе наредил ликвидирането на собствения си син. Но Джилиан Матис не беше свършила с разкритията си.

— Той е баща и на Дейл — тихо подхвърли тя.

— Какво?! Искате да кажете, че Тейлър…

— Искам да кажа, че Макс Тейлър е господарят на тези земи! — почти изкрещя жената. — Той притежава всичко! Разбирате ли? Всичко! Поиска ли нещо, просто си го взема. Знаете ли какво най-много иска този мръсник? Хубави млади момичета, ето какво!

Не изглеждаше чак толкова пияна, но в думите й нямаше смисъл.

— Нима твърдите, че…

— А когато младото момиче е бедно, каквато бях аз, то няма никакъв шанс да се измъкне от лапите му. Ако случайно си има приятел, Макс просто изпраща Морган и с нещастника е свършено.

— Изнасилил ли ви е Тейлър, мисис Матис? — втренчи се в нея Демарко. — Това ли искате да ми кажете?

Огънят в очите на Джилиан угасна така внезапно, както се беше и появил.

— Когато Макс прояви интерес към мен, бях само на петнайсет. А по онова време той наближаваше четирийсет. Няма ли да го наречете изнасилване?

— Не се ли намери кой да го спре?

Джилиан поклати глава вероятно поради безсмислието на въпроса.

— Баща ми заяви, че наистина би оценил жеста, ако мистър Тейлър стои по-далеч от мен, тъй като все още съм много млада и така нататък. Поведението му беше твърдо, доколкото може да бъде твърдо поведението на наемник към работодателя си. Защото татко си вадеше хляба в една от фабриките, които бяха собственост на Макс. По онова време Макс още не ползваше услугите на Морган, а на един друг тип — казваше се Купър. Та тоя Купър застреля кучето на татко, просто като предупреждение. — Джилиан се засмя, но в смеха й се доловиха горчиви метални нотки. — Честно казано, татко го беше грижа повече за кучето, отколкото за мен. Родих Били на шестнайсет, а когато навърших седемнайсет, Макс вече ми се беше наситил. Натика ме в тази къща и ме забрави.

Устните й се свиха в горчива усмивка.

— Много шофьори на тирове преминаха през леглото ми, но никой не се задържа. Хората се страхуваха. Макс не ме искаше, но не беше съгласен и друг да ме има.

Демарко не можеше дори да си представи колко празен бе животът на тази жена. Живот, който на практика бе свършил на петнайсетгодишна възраст, заключен завинаги между застоялите води и кръчмарските маси, употребен и захвърлен от човек, който имаше властта да прогонва всички други кандидати.

— Били знаеше ли, че Максуел Тейлър му е баща?

— О, да. Но както на всички други в проклетия район, не му беше позволено да говори за това. Макс се гордееше с децата си, но по начина, по който би го правил селският бик, без да им дава шанс да имат някакви претенции към него. Позволи на Били да го нарича „чичо Макс“, но с това се изчерпи цялото му благоразположение.

— А Дейл Естъп? И неговата майка ли е била употребена по същия начин?

— Не знам. Когато Дейл се роди, Макс все още беше млад и не разполагаше с огромната власт, която придоби по-късно. Но хлапето му беше одрало кожата. Още от малко проявяваше зъл характер, но след като се върна от войната, беше направо ужасен, луд за връзване. По всичко личеше, че именно той ще наследи трона на Макс.

Демарко не си направи труда да я информира, че единственото, което Дейл Естъп щеше да наследи, бе само двеста метра блатист ад.

— Има ли и други жени като вас, мисис Матис? Тоест млади момичета, каквато сте била навремето и вие?