Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Престани с това „мисис Матис“! — сопна му се жената. — Такава няма. Аз съм просто Джилиан.

— Добре, Джилиан. Имаше ли и други жени?

— А ти как мислиш? Нали вече се запозна с Макс?

Това не беше отговор.

— Вчера видях едно младо момиче в къщата на Тейлър — подхвърли той. — Той я наричаше „скъпа“. Имаш ли представа коя е тя?

— Макс всичките ни нарича „скъпа“. Да, познавам онова наивно създание. Името й е Сиси Паркс. А за това, което прави с нея, Макс наистина ще гори в ада!

— Също и за това, което е направил с теб, Джилиан.

— Не, ти не разбираш! Сиси е негова дъщеря!

— О, боже! — простена Демарко и коремните му мускули се свиха от погнуса.

— Преди петнайсет-шестнайсет години Макс „ощастливи“ майката на Сиси и тя забременя. А когато Сиси стана на същата възраст, посегна и на нея. Никога не беше падал толкова ниско, но колкото повече остарява тоя тип, толкова по-луд става. Луд и зъл. А както вече ти казах, това дете е глупаво и наивно. Едва ли има представа какво се случва с него.

Това беше нещо, което Демарко би могъл да използва. Тейлър можеше да бъде обвинен в две сериозни престъпления: изнасилване и кръвосмешение. Разбира се, ако се намереше някой, който да не е местен и да има достатъчно смелост, за да го обвини. А ако Джилиан дадеше показания пред съда, последвана от другите като нея, мръсникът спокойно можеше да бъде заключен до края на дните си.

В същия момент си даде сметка, че новината за бащинството на Били го е отклонила от основния въпрос.

— Спомена, че Тейлър е уредил Били на работа в тайните служби, Джилиан — подхвърли той. — Как точно го е направил?

— Когато Били се уволни от армията, той реши, че на всяка цена трябва да постъпи във ФБР. Другото му желание беше да се махне оттук. Затова за пръв път в живота си се обърнах към Макс. Попитах го дали може да използва богатството и авторитета си, за да помогне на Били да постъпи във ФБР.

Очите й се изместиха към една снимка на телевизора, на която Били беше облечен във военна униформа и се пъчеше с два реда значки и медали, но физиономията му беше като на 12-годишно момче. Демарко отново се учуди на красотата и невинния израз на този младеж — един истински Ланселот в камуфлажна униформа. Младеж, който изобщо не би трябвало да се забърква в подобна мръсотия.

— Макс каза, че не познава никого във ФБР, но има приятел в Сикрет Сървис. Посъветва Били да подаде молба за работа там, а две седмици по-късно дойде съобщение, че е приет. Не зная чрез кого го е уредил Макс, но приятелят му явно е важна клечка.

Демарко знаеше, но все още не разбираше на какво се дължат сърдечните взаимоотношения между Тейлър и Донъли.

Погледна часовника си. Беше крайно време да се изнася, защото опасността да бъде спипан от Тейлър и частната му полиция с всеки миг ставаше все по-голяма. Но искаше да научи и още нещо.

— Не мога да повярвам, че никой не се е опитал да го спре, Джилиан. Не приемам, че хората мълчаливо са наблюдавали как завлича в леглото поредното момиче, сякаш е средновековен феодал.

— Ти изобщо не разбираш! — погледна го с отвращение Джилиан. — Не съм казала, че никой не се е опитал да го спре. Моят баща го направи, но получи отговор под формата на убито куче — ясно предупреждение, че и с него може да се случи същото. Един друг човек, казваше се Джон Чизъм, се помъчи да привлече вниманието на щатската прокуратура. Оттам изпратиха свой представител за проверка, но Макс го купи и го изпрати по живо по здраво. След което Морган така преби Джон, че сега е на инвалидна количка. Преди беше хубав мъж, но след побоя не е с всичкия си и е прикован на инвалидната количка.

— Имаше и друг случай — продължи тя след кратка пауза. — Младеж на име Том Хендрикс стреля по Макс, защото задирял жена му. Бяха женени едва от година, и двамата съвсем млади — на около седемнайсет.

— Какво се случи с Том Хендрикс, Джилиан?

— Шерифът на Макс го арестува, а съдията на Макс го осъди на двайсет и пет години затвор по обвинение в опит за предумишлено убийство. Вече дванайсет години е в затвора. Жена му поиска развод и се изсели, разбира се, след като Макс приключи с нея. Сега изяснява ли ти се картината?

Демарко мълчаливо кимна. Един последен въпрос, и изчезваше.

— Джилиан, ти все пак познаваш Тейлър доста добре. Имаш ли представа защо би искал да убие президента?

— По много причини — сви рамене тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Родителите му били толкова бедни, че му купили първите обувки едва на пет-шестгодишна възраст. Хората ги имали за бял боклук. Но Макс бил гордо момче. Преди да постъпи в армията, вече дълбоко ненавиждал всичко, свързано с този район. А когато се върнал от Тексас или където и да е бил, той вече имал пари. Много пари. Започнал да купува разни имоти и да става все по-богат, но основната му цел не били парите, а желанието да отмъсти на всички, които са се държали зле с него на младини.