Майк Лосон - Вътрешният кръг

Следобедът бе прекарал в редакцията на „Чарлтън Каунти Хералд“, където с изненада установи, че издател на вестника е същият онзи тип със сламената шапка, който сутринта беше в компанията на Ема. Захрани го с лъжата, която вече беше предложил на сервитьорката, и в резултат получи любезното му разрешение да използва древния микрофиш, в който се съхраняваха старите издания на вестника. Най-голямото откритие след старателното проучване на архивите беше фактът, че името на Максуел Тейлър рядко се появяваше в новините. Преди 1970 г. имаше кратко съобщение за покупката на земя и някаква фирма, но след тази година името му тотално отсъстваше, което бе необичайно, ако се вземеше предвид богатството и общественото му положение. Направи му впечатление, че през 1969 г. вестникът бе сменил издателя си, и неволно се запита дали в окръг Чарлтън не са направили някои допълнителни подобрения на Първата поправка. Информацията за Дейл Естъп се изчерпваше с факта, че е печелил всички състезания по спортна стрелба, а освен това бе рекордьор в улова на най-големия широкоуст костур.

Отново насочи вниманието си към тримата пиячи на бира, които в момента се оплакваха от жените си. По всичко личеше, че и тримата са се оженили за най-големите проклетии с отровни езици в щата. Понечи да слезе от столчето и да им подхвърли някой тъп въпрос — например: момчета, ама вие наистина ли се грижите за онова огромно блато , но преди да успее да го направи, в заведението се появи още един човек в рейнджърска униформа.

Той също беше над петдесет, но за разлика от колегите си нямаше шкембе и ходеше с гъвкавата походка на рис. Високите му скули завършваха с две дълбоки бръчки, разположени симетрично около устата. Имаше дълъг и прав нос, а косата му беше гарвановочерна, леко изтъняла на челото. Прилича на онзи актьор или драматург, който преди време се беше оженил за Джесика Ланг , помисли си Демарко.

Беше убеден, че това е Естъп, и убеждението му се потвърди от единия член на компанията, който весело подвикна:

— Хей, Дейл, сядай тук да ударим по една бира!

Демарко намести стола си така, че лицето му да остане скрито за новодошлия.

Без да обръща внимание на поканата, Естъп се обърна към един от другите рейнджъри с рязък тон:

— Чарли, нали ти казах да спуснете бариерата на северния път?

— Каза ми, Дейл, но…

— Никакво „но“! Предупредих те да го направиш днес, защото довечера пристига специален екип. Не искам утре туристите да ми се мотаят из краката!

— Щях да го направя, Дейл — започна да се оправдава Чарли. — Но възникна онзи проблем с отводняването и не успях…

— С други думи, както винаги си си тръгнал в пет, за да имаш време да се насмучеш с бира!

— Но, Дейл…

Демарко внимателно изучаваше лицето на Естъп в огледалото зад бара. Според описанието на Майк този човек имал „очи на ловец“. Едва сега разбра какво е искал да каже. Тъмните очи на Естъп не спираха нито за миг, сякаш непрекъснато търсеха знаци за присъствието на дивеч и чакаха жертвата да изгуби самообладание и да хукне да бяга с отчаяни писъци. От този човек се излъчваше съвсем осезаема опасност.

— Дигай си дебелия задник, Чарли! — разпореди се Естъп. — Ти също, Харв. Идвате с мен, тъпаци такива! Натоварил съм бариерите и предупредителните знаци в каросерията на пикапа, остава само да ги поставим.

— Стига, Дейл! Не можем ли да го отложим за утре? Ще стана рано и…

— Отказваш да изпълниш пряка заповед, Чарли? — погледна го с присвити очи Естъп.

— Не, Дейл, само казвам, че…

— Хей, Чарли, я си представи какво ще правиш, ако ти се наложи да бачкаш, за да издържаш дебелата си съпруга и дваж по-дебелите си деца? — заплашително изръмжа Естъп. — Искаш ли да пробваш?

Дебелият рейнджър не издържа на втренчения му поглед, наведе глава и промърмори:

— Добре де, да вървим.

Тръгна след Естъп към вратата, последван от Харв. Мъжът, който остана сам на масата, изведнъж се надигна и подвикна:

— Хей, Чарли, ами аз как ще се прибера? Днес беше твой ред да караш.

— Стой си на задника и се напий, Джуниър — отвърна Естъп. — И без това го правиш всяка вечер. След два часа ще свършим работа и ще ти докарам Чарли.

Мъжът, наречен Джуниър, седя известно време с бира в ръка, после стана и се насочи към масата за билярд. Демарко го остави да загрее с няколко удара, след което се приближи и попита иска ли да направят една игра.

Джуниър мрачно го огледа, обръщайки внимание на дрехите и северняшкия му акцент.