Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Дребно престъпление, Беки — небрежно подхвърли той. — Според мен този дебел врат просто си е сложил в джоба част от парите на Чичо Сам.

— Охо, голямо прегрешение! — иронично подхвърли Беки.

— Можеш да се подиграваш колкото щеш, но аз имам сериозно отношение към корупцията в държавата — отвърна той и преди да затвори, й обеща сувенир от дълбокия Юг. Ако намери, ще й подари пластмасова фигурка на губернатора Джордж Уолас в инвалидна количка. Тя реши, че това едва ли е толкова смешно.

Обу къси гащета, облече памучна тениска и зашляпа с джапанките си към стаята на Ема. Спазвайки правилата на конспирацията, той внимателно огледа пустия коридор и едва тогава почука на вратата. Според предварителното разпределение на задачите Ема щеше да направи проверка на недвижимите имоти в района, оставяйки на него да се рови в архивите. Това трябваше да ги насочи към Максуел Тейлър просто защото той притежаваше почти всичко наоколо.

Ема му отвори след доста голямо забавяне и многозначително се отпусна на единствения стол в стаята. Демарко се огледа и бавно седна на леглото.

По телевизията предаваха бейзболен мач. Малко странно, тъй като тя нееднократно беше заявявала, че представите й за ада се изчерпват с киснене пред телевизора в напразно очакване някой левак да улучи топката.

— Кой води? — подхвърли той, механично отбелязвайки, че мачът е между „Атланта Брейвс“ и „Доджърс“. Ненавиждаше Тед Търнър точно толкова, колкото и собственика на „Ориълс“. Радваше се, че Джейн Фонда го беше напуснала, и искрено се надяваше, че отборът от Лос Анджелис ще размаже неговия „Брейвс“.

— Нямам идея — промърмори Ема, говорейки по начина, по който се беше придвижила секунда по-рано: бавно, точно и предпазливо. Ръката й потърси дистанционното, натисна някакво копче и смени канала. По погрешка увеличи звука до оглушително ниво, после най-сетне успя да изключи апарата.

Пияна е, даде си сметка Демарко. Натряскала се е здравата. Никога не я беше виждал дори леко пийнала, но ето че сега се цъклеше насреща му в отчаян опит да изглежда нормално.

— Как мина денят ти? — небрежно подхвърли той.

— Интересно — отвърна след известно забавяне тя.

— Ще ми кажеш ли какво успя да научиш?

Ема помълча, оригна се тихичко и промърмори:

— Извинявай. Научих това, което вече знаем: Тейлър притежава целия район. Отбих се в три-четири агенции за недвижими имоти да видя какво се продава, но навсякъде получих един и същ отговор: ако искам да купя земя, да се обърна към Макс Тейлър. Но не ме посъветваха да искам лична среща с него. Не знам по какви причини, но много ги е страх.

— Връзка с някой от останалите?

— Не открих.

— Значи денят отиде на вятъра — мрачно промърмори Демарко.

— Не съвсем — отговори тя, посегна към чашата вода на масичката до себе си и я събори. — Уффф!

Надигна се с цената на доста усилия и с вдървени крака се насочи към банята. Преди да се затвори вътре, рамото й се блъсна в рамката на вратата.

Това вече беше прекалено.

— Хей, Ема, ти май си се натряскала! — подвикна през смях Демарко. — Колко изпи?

— Много — долетя приглушеният й отговор. — Толкова, че те виждам като двама, а ти и като един си нетърпим!

Няколко секунди по-късно Ема се върна в стаята, тръшна се върху стола и започна:

— Стоях си значи пред железарския магазин, издокарана като Скарлет О’Хара, и спокойно си дрънках глупости с няколко откачалки. И изведнъж отвътре изскочи една жена — горе-долу на моя възраст, видя квитанцията на стъклото на пикала си и превъртя. Псуваше по начин, който не бях чувала от години. Дръпна глобата от стъклото и я запрати в канала, после се обърна към вътрешността на помещението и изкрещя: „Кажи на оня мръсник Макс Тейлър, че тая глоба ще я платя в деня, в който ми целуне дебелия задник!“ После скочи зад кормилото и потегли.

Питам откачалките коя е тая, а те ми отвръщат, че е Хати Маккормак, най-опасното женище с шофьорска книжка в целия щат. По-късно научих, че притежава пет акра в покрайнините на града, върху които отглежда тютюн. Тръгнах натам, решила да вляза в ролята си на купувач. Стана така, че Хати ме хареса, защото поначало съм си чаровница. Покани ме да вляза и ме почерпи с някаква домашна скоросмъртница. Поне шейсет градуса, което означава, че утрешният махмурлук ще ме съсипе. Както и да е. Седяхме си на верандата, пиехме огнената вода и си приказвахме. Оказа се, че Хати е страхотна, истински американски оригинал. Адски ми допадна!